Фьодор Сергеев
Тайното оръжие на агресията
(Подривната дейност на САЩ срещу СССР)
Предговор
80-те години се характеризират с рязко влошаване на международното положение. Виновна за това е политиката на ултрареакционните империалистически среди начело с вашингтонската администрация.
Зад димната завеса на мита за «съветската военна заплаха» вашингтонските управници развиват трескава милитаристична дейност и цинично рекламират планове за унищожаване на социализма като система. Новият «кръстоносен поход» срещу страните на социализма служи именно на тази налудничава цел. Той се крепи върху «стратегията на прякото противоборство», върху стремежа да се наруши военностратегическото равновесие, създало се между СССР и САЩ, между Варшавския договор и НАТО. В стремежа си към едностранно военно превъзходство Съединените щати засилват надпреварата във въоръжаването, и то предимно ядреното въоръжаване. Империалистите смятат, че военното превъзходство над социализма на свой ред ще развърже ръцете на Белия дом за всякакви действия против силите за национално освобождение, тъй като им дава възможност да потушават със сила прогресивните движения и да натрапват на народите своята воля. В края на 1981г. Белият дом одобри проект за «ръководството на политическите и тайните операции, провеждани в страната и в чужбина от правителствени учреждения на САЩ». При това действува един-единствен критерий: държавният строй и политиката на страната трябва да бъдат неудобни за Вашингтон.
Превръщането на Западна Европа в стартова площадка на американското ядрено оръжие за нанасяне на първи удар, насочен срещу СССР и съюзниците му, крие опасни последици за съдбата на света. Администрацията на Рейгън вижда основната пречка за постигането на своите глобални претенции именно в Съветския съюз, в страните от социалистическата общност. В стремежа си да задуши социализма американският империализъм е готов дори да изправи света на ръба на ядрената катастрофа. И колкото по-сериозни са пречките, които среща агресивният курс на САЩ, толкова по-голяма роля отреждат на методите на тайната война американските управляващи кръгове. С това по-специално се обясняват изобилието и разнообразието от разузнавателни органи, появили се след войната в САЩ, колосалните им бюджети, постоянно нарастващият брой на персонала и усиленото им снабдяване с нова специална техника. Острието на разузнавателната активност е насочено преди всичко срещу Съветския съюз — главната опора на социалистическата общност — и срещу другите страни на социализма.
«Сегашната администрация на САЩ — заяви в реч пред избирателите членът на Политбюро на ЦК на КПСС и председател на Комитета за държавна сигурност на СССР В. Чебриков — открито и цинично обявява класовите си цели — „да унищожи социализма като обществено-политическа система“. И ние наистина сме свидетели на настойчивия стремеж на специалните служби на империалистическите държави да разширят мащабите на вражеската си дейност, която има за цел да подкопае социалистическия строй или най-малкото да затрудни развитието му»[1].
Разузнаването на САЩ не жали сили да проникне в държавните тайни на съветската страна, да се сдобие с информация за военно-икономическия потенциал и въоръжените й сили, за жизненоважни промишлени и отбранителни обекти в Съветския съюз. Следвайки плановете, одобрени от висшите ешелони на властта, САЩ са тръгнали на истински лов за най-новите постижения на съветската наука и техника, които могат да имат военно значение. Целта е една: да бъде отслабена отбранителната мощ на СССР.
С идването на власт на администрацията на президента Рейгън, поела курс към неудържимо засилване на военните приготовления, специалните служби на САЩ, се активизират все повече. Все по-голямо значение придобива тероризмът. Главното в дейността на специалните служби е да осигурят на милитаристичните и агресивни кръгове в страната колкото може по-пълни данни за действителния научен, икономически и отбранителен потенциал на СССР. Същевременно се прави тенденциозен подбор на преднамерено фалшифицирани данни, които трябва да държат американското обществено мнение и Конгреса в постоянен страх пред мнимата „съветска военна заплаха“. По пряка заповед на Пентагона и на военнопромишления комплекс и в угода на техните интереси разузнавателните органи на САЩ постоянно завишават оценките за военния потенциал на СССР и на другите страни от социалистическата общност, за да имат привидно оправдание за увеличаването на бюджетните средства за надпреварата във въоръжаването.