И тъй на всяка цена трябваше да се спре падането, та аеростатът да не бъде погълнат от вълните. Това и гледаха да постигнат петимата пътници в коша. Но въпреки усилията им балонът продължаваше да слиза, а в същото време се движеше с изключителна бързина по посока на вятъра, с други думи, от североизток на югозапад.
Страшно беше положението на тия нещастници! Явно те не бяха вече господари на аеростата. Балонът се свиваше все повече и повече. Газът изтичаше, без да има никаква възможност да го спрат. Падането явно се ускоряваше и в един часа следобед кошът висеше най-много на шестстотин стъпки над океана.
И действително не можеше да се задържи газът, който излиташе свободно през една дупка на балона.
Като изхвърлиха всички вещи, които тежаха на коша, пътниците успяха да се задържат още няколко часа във въздуха. Но с това неизбежната развръзка само се забавяше и ако преди мръкване не се мернеше някъде суша, пътници, кош и балон щяха да изчезнат навеки сред вълните.
Единствената възможност, която още им оставаше, бе използвана в последния миг. Пътниците в аеростата бяха явно смели хора и не се бояха да гледат смъртта право в лицето. Кошът беше нещо като сандък от върбови пръчки, непригоден за плаване, и ако паднеше, нямаше да има никаква възможност да го задържат на морската повърхност. В два часа балонът беше само на четиристотин стъпки над вълните.
И в този миг екна глас — глас на мъж, чието сърце не знаеше що е страх. Отвърнаха му други, не по-малко решителни гласове.
— Изхвърлихме ли всичко?
— Не! Има още десет хиляди златни франка!
Тежка торба падна веднага в морето.
— Балонът дига ли се?
— Малко, но скоро пак ще почне да пада!
— Има ли още нещо за изхвърляне?
— Не!
— Има!… Коша!
— Хванете се за мрежата! И коша в морето!
И наистина това беше едничкото и последно средство да облекчат аеростата. Отрязаха въжетата, които свързваха коша с обръча, и след падането на коша аеростатът се издигна с две хиляди стъпки. Петимата пътници се бяха изправили в мрежата над обръча, вкопчили ръце във вървите, с очи, втренчени в пропастта.
Известна е чувствителността на балоните, когато са в покой. Достатъчно е да се изхвърли и най-лекият предмет и веднага се получава отвесно движение. Във въздуха те са чувствителни като най-точните везни. Ясно е, че след като един балон се облекчи от сравнително голям товар, той ще се издигне бързо и нависоко. Така стана и в дадения случай.
Пътниците бяха направили всичко, което можеше да се направи. Никакво човешко усилие не можеше вече да ги спаси. Можеха да разчитат само на божията помощ.
В четири часа балонът беше само на петстотин стъпки над водната повърхност.
Зачу се силен лай. С пътниците имаше и едно куче, което се беше впримчило в мрежата до господаря си.
— Топ е забелязал нещо! — извика един от пътниците.
И в миг се чу силен глас:
— Земя! Земя!
Балонът, който вятърът носеше непрестанно на югозапад, беше изминал няколко мили и в тая посока наистина се беше появил доста висок бряг.
Но брегът се намираше още на около тридесет мили от балона. Необходим беше цял час, докато стигнат дотам, и то при условие, че ще летят в същата посока. Цял час! Дотогава нямаше ли да излети и останалият газ в балона?
Страшен въпрос! Пътниците виждаха ясно сушата, до която трябваше да се доберат на всяка цена. Каквато и да беше тая земя, населена или пуста, гостоприемна или не, трябваше да стигнат дотам!
А в четири часа стана ясно, че балонът не може повече да издържи. Той докосваше леко морето. Гребенът на грамадните вълни на няколко пъти вече досегна долния край на мрежата, тя ставаше по-тежка и аеростатът едва се повдигаше, като птица с пречупено крило.
След половин час от сушата ги делеше вече най-много една миля, но балонът, отпуснат, мек, сплескан, смачкан на големи гънки, имаше малко газ само в горната си част. Пътниците, заловени за мрежата му, бяха голяма тежест за него, скоро потънаха до пояс в морето и вълните ги зашибаха яростно. Тогава ризата на балона се разпери, вятърът я изду и я понесе, сякаш кораб при попътен вятър. Може би щяха да стигнат така брега!
Те бяха само на два кабелта1 от брега, когато екна страшен вик, изтръгнат от четири гърла изведнъж. Балонът, който изглеждаше, че няма вече да се дигне, отскочи пак, внезапно ударен от страшна вълна. И сякаш ненадейно облекчен от някой нов товар, той се дигна на петстотин стъпки височина, там попадна на някакво въздушно течение, което, вместо да го изкара направо на брега, го понесе в почти успоредна посока. Най-после, след две минути, той приближи косо към сушата и накрая падна на крайбрежния пясък, далеч от обсега на вълните.