— Господин Смит, не ви ли дотегна в Ричмънд? — Инженерът впери поглед в човека, който му говореше така и който добави тихичко:
— Господин Смит, искате ли да избягате?
— Кога това?… — попита живо инженерът и може да се каже, че тия думи му се изтърваха из устата, тъй като той не беше и погледнал още непознатия, който го беше заговорил.
Но след като разгледа с проницателен поглед откритото лице на моряка, не можеше да се съмнява, че пред себе си имаше честен човек.
— Кой сте вие? — попита той рязко.
Пенкроф му се представи.
— Добре — отвърна Сайръс Смит. — И по какъв начин ми предлагате да избягам?
— С този ленив балон, който се мотае на вятъра, сякаш чака само нас, за да отлети!…
Излишно беше морякът да продължава. Инженерът го беше разбрал от първата дума. Той хвана Пенкроф за ръка и го замъкна у дома си.
Там морякът му изложи целия си план, който наистина беше много прост. Имаше само опасност за живота при изпълнението му. Ураганът бушуваше с всичка сила наистина, но един смел опитен инженер като Сайръс Смит можеше да се справи с аеростата. Да знаеше как се управлява балон, самият Пенкроф нямаше да се поколебае да замине — с Хърбърт, разбира се. Виждал беше много бури през живота си, една повече или по-малко, голяма работа!
Сайръс Смит изслуша моряка, без да продума, но очите му блестяха. Случаят беше налице. Той не беше човекът, който би го изпуснал. Планът беше само много опасен, значи беше изпълним. През нощта въпреки охраната можеха да се доберат до балона, да се вмъкнат в коша и да отрежат въжетата, които го придържаха към земята.
— Добре. Тръгваме! — заяви Сайръс Смит.
Това „тръгваме“ обвързваше и дописника, но той не беше от страхливите и когато инженерът му съобщи плана, той го одобри напълно. Учудваше се само, че такова обикновено нещо не му беше минало през ума. А Наб беше готов да последва господаря си навсякъде.
— И така, довечера — каза Пенкроф. — Ще се скитаме и петимата наоколо като любопитни!
— Довечера в десет часа — добави Сайръс Смит — и дай боже бурята да не стихне, докато отлетим!
Не! Бурята не стихна и на Джонатан Форстър и на другарите му дори през ум не можеше да им мине да й излязат насреща в тоя слаб кош! Страшен ден! Инженерът се боеше само от едно: вързан за земята и шибан от вятъра, аеростатът да не се разкъса на парчета. Няколко часа той се скита по почти пустия площад, като наблюдаваше балона.
Мръкна. Нощта беше много мрачна. Гъсти мъгли пъплеха като облаци по земята. Валеше дъжд, примесен със сняг. Южняците бяха сметнали дори за излишно да охраняват при такова страшно време площада, сред който се люшкаше аеростатът. Всичко сякаш закриляше пленниците в бягството им. Но да се пътува при такава страшна буря!…
Към девет и половина Сайръс Смит и приятелите му се добраха от различни страни до площада — вятърът беше угасил фенерите и той тънеше в дълбок мрак. Не се виждаше даже и големият аеростат, почти легнал на земята. Освен торбите баласт, увиснали на мрежата, кошът беше вързан и със здраво, двойно въже, прекарано през халка, забита в земята.
Без да продумат нито дума, Сайръс Смит, Джедеон Спилет, Наб и Хърбърт се настаниха в коша, докато Пенкроф по нареждане на инженера развързваше една след друга торбите баласт. Работа за две-три минути и скоро морякът се присъедини към другарите си.
После развърза въжето, балонът полетя косо и изчезна, след като блъсна с коша си два комина и ги срути в бесния си полет.
Ураганът се развихряше със страхотна сила. Цяла нощ инженерът не можеше и да помисли за слизане, а когато съмна, гъсти мъгли бяха забулили земята. Едва след пет дни, когато се поразведри, видяха под себе си безкрайно море, а вятърът носеше аеростата със страхотна бързина.
Знаем вече как от петимата души, литнали на 20 март, четирима бяха изхвърлени на 24 март на един пуст бряг, на повече от шест хиляди левги от родината им5!
А изчезналият, когото четиримата останали живи пътници от балона се спуснаха да дирят, беше естественият им предводител, инженер Сайръс Смит.
5
На 5 април Ричмънд падна в ръцете на Грант, въстанието на южняците бе потушено. Лий отстъпи на запад и американското единство възтържествува.