— Йезидийците са ислямска секта, възникнала през единайсети век под покровителството на халиф на име Йезид обясни той. — Днес са се оттеглили в Северен Ирак, в кюрдската зона, и изповядват религия, според която принцът на злото има по-голяма власт от този на доброто. Ако можем да вярваме в легендите за тях, и те били посветени в тайна, подобна на тази на тамплиерите, приблизително по същото време.
— Значи също знаят за „вратите“? — промълви брат Роже, уплашен.
— За други врати — прекъсна го Василий, хващайки го за ръката. — Според йезидийците това са места, избрани от Луцифер, откъдето той упражнява властта си над хората. Отбелязани са със седем кули, пръснати из целия свят под формата на Голямата мечка24.
— Това е огледално отражение на Сътворението. Онуй горе е божественото, а проекцията му долу е дяволско дело.
— А тази проекция отнася ли се и за френските катедрали?
— Естествено, братко. — Тонът на библиотекаря бе необичайно бащински. — „Тайните на древните богове“, за които говори Жан, са свързани с това познание. Във всяка част от света са издигнати врати по подобие на съзвездията по небосвода. Предназначението им е забравено от всички, освен от малцината, съхранили това познание. На Франция например отговаря съзвездието Дева и катедралите, посветени на света Богородица, изобразяват него.
— В съобщението се казва и още нещо.
Поклащайки се леко, високата фигура на епископа се отправи към сребърната кадилница за тамян, висяща до вратата на сакристията. Като я напълни, без да продума, той се завъртя на пети и лицето му стана много сериозно. Дори брадата не можеше да го прикрие.
— Един от инженерите от френския Национален център за космически изследвания, проектирал сателита, който е открил местонахождението на вратите, изглежда, е готов да стигне до дъното на проблема. Не знам дали разбирате колко сериозно е това: разкриването на тайната пред света в този момент означава, че вратите ще се превърнат в обекти на научно изследване. Все едно Луцифер ни предлага отново ябълката от Дървото на познанието, за да съгрешим!
— И какво можем да направим?
— Затова имам нужда от теб, братко Роже. Ще заминеш още утре за Лион, за да следиш отблизо какво прави този инженер. Според доклада — Епископът посочи отново електронното съобщение. — той се готви да отиде във Везле и оттам да започне проучването си.
Теодор отвори широко очи, сякаш някаква подробност от това съобщение му беше убягнала.
— Разбира се, че във Везле!
— Ваше Преосвещенство, какво особено има там?
— Там е роден Жан Йерусалимски.
ЛЕТИСИЯ
Тръпки побиха по гърба на Мишел още щом набра десетте цифри на мобилния телефон на Летисия. Никога не беше я търсил на този номер, но противно на всякаква логика, го знаеше наизуст. Докато слушаше прашенето, преди да чуе сигнала, започна да го обзема невероятно вълнение. Странно. Макар от доста време да се беше разделил с нея, явно тази жена с дълбоки сини очи продължаваше да го привлича, да предизвиква противоречиви чувства у него и на всичко отгоре да го кара да трепери до мозъка на костите.
— Ало? Кой е?
Нежният глас стресна инженера.
— Летисия, аз съм, Мишел. Помниш ли? — рече колебливо.
— Мишел?
— Мишел Темоен.
— А, Мишел! — възкликна най-сетне тя. — Прощавай, но не очаквах да ми позвъниш. Много време не сме се чували!
— Аз трябва да ти се извиня, че те търся на този номер.
— Няма значение. Кажи, случило ли се е нещо?
— Ами. Помислих си, че понеже тия дни ще минавам през Орлеан, може би ще намерим малко време да пием по едно кафе и да поговорим. Искам да обсъдя с теб някои неща, за които би могла да ми помогнеш.
— По работа ли?
— Нещо такова.
— Разбирам — въздъхна тя. — Никога няма да се промениш, нали?
Летисия напусна Тулуза малко след като си намери нов приятел и после се установи в родния град на Жана д’Арк, в другия край на Франция. Винаги бе обвинявала Мишел за раздялата им, защото беше отдаден изцяло на работата си и оставяше всичко лично или отнасящо се до семейството на заден план. Всъщност внезапното й решение да отиде толкова далече устройваше и двамата, особено инженера, който не би могъл да понесе да срещне жена си в прегръдките на друг в някой от парковете край река Ариеж.
— Е, за какво става въпрос този път? — запита Летисия подозрително.
— Колкото и да ти е странно, трябва да посетя няколко готически катедрали, за да довърша един доклад, който подготвям за CNES, и бих искал да се консултирам за някои подробности във връзка с архитектурата. Историчка си и знаеш, че винаги съм се чувствал малко объркан в тази материя. Освен това имам нужда от доверен човек, затова се сетих за теб.
24
Според тази легенда, включена в книгата Другата история за тамплиерите (Мартинес Рока, 1999 г.) от френския историк Мишел Лами, тези кули би трябвало да са разположени в днешните Ирак, Нигер, Сибир, Сирия, Судан, Туркестан и Урал. — Б. а.