ГОЛЯМАТА МЕЧКА
Кръчмата на Ерик бе препълнена. Групата възрастни туристи, които преди половин час бяха в базиликата Света Магдалина и разглеждаха изумени мощите на Дева Мария, за която злите езици говореха, че имала любовни отношения със самия Исус от Назарет и дори потомство, сега коментираха шеговито тази толкова известна легенда и подканяха припряно собственика да им сервира по-бързо гозбите.
Франсоа Бремен си проправи път до бара и поиска две бири, които плати веднага. После, внимавайки да не ги разлее, излезе от заведението и отиде до железните маси на терасата, където инженерът го чакаше с нетърпение, приглаждайки една снимка голям формат, която бе извадил от джоба на пардесюто си.
— Какво е това?
Облещил очи, Бремен остави двете препълнени халби на масата.
— Трябва да ви призная нещо — рече му Темоен много сериозно. — И е нужно да го направя, защото мисля, че ми дадохте някои важни сведения, без дори да ви моля.
— Е, това е наградата за такива като нас, които търсим със сърцето, не мислите ли?
Бремен намигна съучастнически на инженера, но той не се трогна.
— Точно за това исках да поговорим. Аз не търся със сърцето и дори не търся нищо трансцендентално тук. Дойдох във Везле — пое си въздух, — защото преди два дни един от нашите сателити направи доста снимки като тази — с някои аномалии, които аз не мога да разчета.
— Един от вашите сателити ли?
— Вижте — засука мустак Темоен, — работя като инженер по телекомуникациите в Националния център за космически проучвания в Тулуза, по-точно — отговарям за метеорологичните и картографските сателити. Единият от тях направи тази снимка. Другите са в колата ми.
„Официалният летописец“ на града протегна ръка към снимка номер САЕ 990111 и като я погледна, се взря внимателно в квадрата, който несъмнено отговаряше на „вечния хълм“ във Везле.
— Забелязвате ли нещо странно? — запита го Темоен.
— Предполагам, че става дума за бялото петно върху Света Магдалина, нали?
— Така е. Снимката бе направена преди два дни, на двайсет и трети, но това не е единствената регистрирана аномалия. Нещо подобно се появи и на още пет снимки. Интересното е, че на тези места се издигат готически сгради, строени горе-долу в ранния период на този архитектурен стил.
— И кои са тези места?
— Всички са градове на север: Еврьо, Байо, Шартр, Амиен и Реймс.
— Виж ти! — възкликна Бремен. — Градовете от съзвездието Дева!
Темоен едва не разля бирата по пардесюто си.
— Как! — заекна той, бършейки пяната с ръка. — Знаете ли нещо за съответствието с Дева?
— Че кой не знае, приятелю! — избоботи отново учителят. — Тази идея бе спомената най-напред в една от книгите на Луи Шарпантие25 и тутакси получи голяма популярност в някои, така да се каже, езотерични кръгове.
Нещо подобно се говореше и за някои строежи на древните египтяни, издигнати в съответствие със звездите на небосвода. Но в това, което казва Шарпантие, има една уловка, знаете ли?
— Уловка ли?
— Да — усмихна се широко Бремен, — но всъщност никой не я забелязва. Когато Шарпантие обяснява, че планът на съзвездието Дева се очертава върху територията на Франция като огледално отражение, е точно така.
— Не разбирам.
— Ако сте чели Шарпантие, сте се уверили, че при него главната звезда на Дева — Спика, съвпада с разположението на Реймската катедрала.
— Да, наистина — съгласи се Мишел.
— Но това не е така. Най-важната от всички катедрали, разбира се, е в Шартр. Защо иначе Шарпантие ще й посвещава творбата си? Още ли не разбирате? Планът на Шарпантие трябва да се гледа като огледално отражение! Така че, ако го гледате обърнат, като отражение, Спика вече не съвпада с Реймс, а с Шартр. И повдига друг въпрос: защо всички звезди от Дева не съвпадат с катедрали. Този проблем се отнася за малките звезди от съзвездието. Но ако се гледат като отражение, те съвпадат точно с някои градове, в които има катедрали.
— Чакайте малко — каза Темоен и извади от сакото си бележника с таблиците на Шарпантие за съответствията между звезди и катедрали. — Това, което казвате, променя всичко.
— Така е — потвърди Бремен. — Но ме учудва, че не сте го разбрали по-рано.
— Почакайте да променя таблицата, която направих.
Наведен над масата, Темоен взе грубия чертеж на Шарпантие и сравнявайки го с картата на съзвездието Дева, която преснима вкъщи, получи бързо новите данни. И като я разгледа по този начин — инвертно, дори най-малките звезди съвпаднаха с катедрали!
Получи се следната таблица:
| Готическа катедрала | Звезда, на която съответства |
|---|---|
| Шартр 1194 г. | Alfa virginis (Spica) |
| Реймс 1211 г. | Zeta virginis |
| Байо 1206 г. | Gamma virginis (Porrima) |
| Амиен 1220 г. | Delta virginis (Minelauva) |
| Еврьо 1248 г. | Teta virginis |
| Кутанс 1218 г. | Eta virginis |
| Шалон 1230 г. | Tau virginis |
| Страсбург 1220 г. | Virginis 109 |
25
Ако все още има някой неосведомен читател, който смята, че Луи Шарпантие е просто литературен герой, може би сега е моментът да предоставим пълната му библиография, както е преведена на испански: Тайната на Компостела (Пласа & Ханес, 1973 г.), Тайната на катедралата в Шартр (Пласа & Ханес, 1976 г.), Гигантите и тайната на произхода (Пласа & Ханес, 1976 г.) и Тамплиерските тайни (Апостроф, 1995 г.). Макар и преведени със закъснение, творбите му — и загадките в тях — от години са на разположение на читателя. — Б. а.