Беше храм, граден според небесните оси. И без съмнение там му бе „мястото“27.
Малко след като друидът потъна в църквата и се отправи към дебелите завеси на напречната галерия, Жан от Авалон и уплашеният му оръженосец стигнаха до портика, останали почти без дъх.
— Кълна се, че го видях да се насочва насам! — рече Филип нервно.
— Успокойте се. Нищо лошо не може да ви се случи, като сте с мен. И казахте, че приличал на магьосник?
— Точно така! — възкликна той. — Беше магьосник. С дълги бели коси и с торба, пълна с кой знае какво. Спря пред голямата къща, сякаш търсеше нещо или някого, и после тръгна насам. Дано не ни е урочасал!
Слава богу, Жан не вярваше много на тия суеверия. От години слушаше такива приказки из Азия, без да се случи нищо подобно. И макар, разбира се, да допускаше, че съществуват свръхестествени сили, които можеха да влияят на смъртните, все пак бе почти сигурен, че има и хора, способни да ги обуздаят. Като наближиха църквата, Жан помоли своя оръженосец да му каже всички подробности за „магьосника“, които си спомняше. Трябваше да са сигурни, че е такъв, за да го задържат.
— И в какво ще го обвиним? — запита рицарят.
— Абатът ще каже.
— Ами ако грешите?
— Никога не е излишно да сме предпазливи. Не се колебайте! Ами ако това е убиецът, когото търсим? Нали не искате още мъртъвци да ни тежат на съвестта? Който е убил веднъж, пак може да го направи.
Това го убеди. Като бутна портата и влезе в централния кораб на църквата, Жан обмисли още веднъж ситуацията. Имаше само едно несъответствие: ако мъжът, когото Филип бе видял, беше наистина магьосник, защо ще влиза по тъмно в Божия дом? Нали това свято място трябва да го плаши?
Слабият светлик на единствената свещ, която гореше на олтара, едва осветяваше първите редове на пейките. Там нямаше никой.
— Може и да е някой от ония, дето са убили майстора настоя Филип, все по-уплашен. — И да е дошъл да вземе тялото му. Сам казахте, че са го погребали временно.
— Веднага ще проверим — прекъсна го рицарят. — Може да е дошъл просто да краде.
— Да краде ли? Sancta camisia28 ли? Позволете да се съмнявам, господарю.
Късият кинжал с извито лъскаво острие и костена дръжка на Жан от Авалон проблесна в тъмното. Рицарят не се разделяше с него, макар да го използваше рядко. Но сега, докато пристъпяха съвсем бавно, блясъкът на кинжала ги предхождаше. Малкото прозорци в централния кораб хвърляха сред тегнещата тишина страшни сенки. И само силуетът на олтара на свети Яков, издигащ се съвсем близо до напречната галерия, в една от нишите на западната стена, се открояваше в тъмнината.
— Не чувате ли, господарю?
Настръхнал, Филип дръпна господаря си за пелерината. Дишаше учестено и сърцето му биеше така, че слепоочията му щяха да се пръснат.
— Там, в дъното. В тъмното — настоя той.
Стиснал кинжала, рицарят спря за миг. Всичко изглеждаше спокойно. До олтара на Вси светии църквата приличаше на огромна пуста гробница. Но дали беше така? Не знаеше. Напрегнат, Жан от Авалон наостри още повече слух и се помъчи да долови нещо в мрака. В началото не чу нищо, но когато различи шума от стъпките си, от учестеното дишане на оръженосеца и от ударите на собственото си сърце, усети, че на десет крачки пред него ставаше нещо.
Стори му се, че дочува някакъв приглушен напевен звук, приличен на молитва, идващ някъде от пода.
— Чувате ли вече? — повтори Филип.
— Тихо!
Изведнъж зърнаха лек проблясък на пода.
— Сега виждам — прошепна той. — Идва от криптата.
— Внимавайте, господарю.
Криптата, където абат Бернар бе изгубил съзнание предния ден, беше широка зала, до която се стигаше по тясна стълба с равни стъпала. Всеки можеше да слезе по тях, без да бъде забелязан от онзи, който е вътре. Това бе стратегическо предимство.
Заслушани в усилващия се напевен звук, Жан и Филип се промъкнаха безшумно до проблясващия отвор в пода. И щом слязоха по деветте стъпала и стигнаха долу, тутакси видяха онова, което търсеха.
LUX29
Там Глук, гол до кръста, само по една бяла препаска, наистина бе коленичил с вдигнати ръце и бе отправил блуждаещ поглед към каменния таван. Шепнеше нещо неразбираемо, като молитва на чужд език, а около него бяха пръснати разни предмети и растения. Рицарят се взря в тях: келтски кръст — нещо като крилете на вятърна мелница, вписани в окръжност, — някакви езически амулети против уроки, броеница с дървени зърна, малко мъх и борови иглички, оставени на купчинки, парче дебел вълнен плат и делвичка с течност, която не можеше да види добре от мястото си.
27
Това не е излишна подробност. Древните хора са внимавали много да разполагат храмовете си спрямо четирите посоки на света, защото по този начин смятали, че ги строят в центъра на видимия свят, превръщайки ги в нещо като геодезична точка, бележеща мястото, където небето и земята се сливат. — Б. а.
28
От времето на Карл Велики в Шартр се почита странна реликва — sancta camisia, или туниката на Пресветата Дева. Правоъгълно парче плат, донесено от Византия, което Карл Плешивия предава на местната църква през 876 г. — Б. а.