— Човек ли? — Друидът затвори очи, сякаш се мъчеше да си го представи.
— Да — продължи рицарят. — Беше майсторът, когото бяха наели да ремонтира тази църква. От вчера разследваме смъртта му.
— Тогава сигурно сте тамплиерът Жан, който пази Бернар, и сте рицар от новата милиция, получила благословия в Троа. Много съм слушал за вас и за ордена, на който принадлежите.
Незнаещия се стресна.
— Наистина съм този, който казвате. А вие кой сте? И откъде знаете името ми?
— Казвам се Глук. Работата ми е да пазя светите места. Аз съм derua32, потомък на прастар род мъдреци и въпреки че на много места ме преследват заради делата ми, моята мисия е да пазя средищата, където се почита Светата Майка.
Старецът посочи почернената Богородица зад гърба си и им обясни, че тези изображения били почитани на места като това много преди първите християни да дойдат в Европа. Тоест много преди Мария да роди сина си Исус.
— И какво правите тук, Глук?
— Вече ви казах. Усетих, че земята се разтресе точно тук, и дойдох да помогна. Но като ви видях, разбрах, че присъствието ми не е било така наложително, както предполагах. Вашата милиция е придобила чувствителността, необходима за овладяването на такива трусове.
— Не бъдете толкова сигурен — намеси се Филип. — Трябва да разследваме една загадъчна смърт и най-лошото е, че не знаем нищо за мотивите, накарали гробарите да заровят нещастника без глава. Освен това е погребан с астролаб като вашия, което ви превръща в първия ни заподозрян.
Глук пристегна торбата, в която носеше ценния си инструмент и книгата.
— Разбирам. — Той сведе поглед. — Бил е Бланшфор, нали?
Филип се стресна.
— Значи сте го познавали.
— Да. И щом са го обезглавили, както казвате, то въпросът е по-сложен, отколкото предполагах. Може и да не знаете, но на мнозина посветени и дори на някои богове в миналото им отсичали главата, щом се разберяло, че са готови да направят промени, разклащащи установения ред. Така ги обезвреждали завинаги. Аз и хората като мен се борим от векове с тези могъщи негативни сили, които не искат светът да се прости с мрака, в който тъне. Саломе кара Ирод да отсече главата на Кръстителя; тази жена е една от „тях“. В Египет Сет разчленява тялото на брат си Озирис, като първо му отсича главата и я заравя край Нубия — и той е един от „тях“, и по-късно ще го наречете Сатана, което идва от Сет. Последният цар на Рим, надменният Тарквиний, намира човешка глава в основите на храма на Юпитер, който строи, и решава да нарече мястото „Капитолиум“ и да го посвети на Мрака, с който не иска да се прости. Повярвайте, Мракът е застигнал Шартр по-бързо от Светлината, която вашият нов орден представлява, и майсторът е пожертван, за да се напои земята с кръвта му и да бъде посветена на тъмните сили. Затуй трябва да действате бързо и да изпълните мисията си. Доведете други майстори! И ги пазете!
— Бернар навярно знае това — каза оръженосецът.
— Сигурно.
Друидът си сложи качулката и започна да събира нещата, пръснати наоколо.
— Какво значи това?
— Хайде, рицарю — изсумтя друидът, връзвайки торбата, в която носеше всичко. — Нали точно вие се заклехте в Йерусалим, че ще откриете и защитите Вратите на Запад? Нима графът на Шампания не се довери на силата и мъжеството ви, за да подготвите план и да издигнете върху всяка от тези врати храм, който ще ги запечата завинаги? И Бернар знае като мен, че сте посветен, и ви се доверява напълно.
— Но как вие?
Жан от Авалон не намери нужните думи. Този непознат, говорещ толкова загадъчно и странно, знаеше нещо, достъпно за много тесен кръг, което той не бе споменавал дори пред самия абат на Клерво, когото граф Хуго му бе наредил да охранява. Никой „прост“ гадател не би могъл да обясни така точно нещата, ако не знаеше тайната.
— О, хайде! Учудвате се, че знам за вашата клетва ли? Глук погледна пламенно и право в очите Жан от Авалон, който се бе вцепенил като тоягата му, приличаща на змия.
— Обяснете ми.
— Много просто, драги ми рицарю. Макар никога да не сте ме виждали и никой да не ви е споменавал за мен, аз съм един от онези, които подготвиха пътя по тия земи за всичко, което има да стане. Бернар е другият. Графът на Шампания — третият. Ние сме като пионки върху огромна шахматна дъска и напредваме бавно, за да подготвим терена за най-великия прелом на всички времена.
— И какво има да стане според вас? — запита го Жан.
— Тук ще пристигне товар, тръгнал от Йерусалим месеци след вашето заминаване, за който никога не сте чували. Този товар се охранява от мъжете, с които свързахте съдбата си в Купола на Скалата, и ще послужи за възстановяването на един стар договор с Господа. Неколцина от онези, които пазят сега товара, познавам от детството им, защото трябва да знаете, че обучих много от тях. И точно те ми казаха на каква мисия сте решили да се посветите в Светите земи.