— Добре — съгласи се инженерът, — да не спорим за това. Но аз не бягам от Монри.
— Щом казваш.
Мишел се намести по-удобно в стола от изкуствена кожа, преди да смени темата:
— И според теб какъв символ е скрит в легендата за Магдалина?
— Колкото и да ти е странно, тя има нещо общо с Египет.
— Така ли?
— Учудва ли те?
— Е, изглежда, в християнството от тази епоха наистина има някакви египетски влияния. И по-специално във Везле.
Темоен изпи безкофеиновото кафе на един дъх и измърмори нещо през зъби, което тя не успя да разбере. Може би някакво име. За съжаление, докато живееха заедно, не говореха така за историята — и за много други неща! — Може би, защото в това отношение Мишел се чувстваше по-неуверен. Всъщност инженерът не обичаше да се рови в трагедиите на хора, умрели толкова отдавна, че чак не му се щеше да знае кога. И все пак това, че Летисия заговори за Египет, както бе споменал и Бремен — „официалният летописец“ на Везле — пред портика на Света Магдалина, го накара да е нащрек.
Стисна зъби да не направи някой гаф и изчака да чуе обяснението й.
Летисия му разказа подробно, че според една доста разпространена провансалска легенда, след като Исус умира в Палестина, Мария Якова (майката на Малкия Яков и на свети Юда), Мария Саломе (майката на Големия Яков — онзи от Компостела — и на свети Йоан Евангелист), Мария Магдалина, Марта, Лазар (възкръсналият) и някои други били отнесени в една лодка без платна и гребла чак до бреговете на Прованс. Спрели в пристанище с древното име Ра, близо до днешна Марсилия, откъдето, изглежда, е проникнал във Франция и култът към черните мадони, донесени от Александрия, които били просто статуи на Изида, държаща Хор в скута си. След като слезли на брега, името на това място било променяно няколко пъти и днес се казвало Сент Мари сюр ла Мер34.
— Пак те питам — упорстваше Темоен, — какъв символ виждаш в тази легенда?
— Лесно можеш да си направиш извода, че преди две хиляди години във Франция е проникнало силно египетско верско влияние и се е съхранило в този район с векове; по-късно то се подема от ереси като катарската и албигойската, дори и от ордени — като този на тамплиерите, а между единайсети и тринайсети век се възражда и това съвпада с началото на готическото изкуство. Тоест, много е възможно готическият стил, използван за строежа на катедралите, да произхожда точно от тази тайна вяра, защото математическата му база е подобна на прилаганата в египетските храмове на Новото царство. А днес знаем, че египетските свещеници са били големи математици.
Темоен реши да рискува и да повдигне пред Летисия и друг въпрос:
— А знаеш ли дали египтяните са строили паметници по подобие на съзвездията?
— Я гледай! Странно, че точно ти задаваш този въпрос усмихна се тя. — Отговорът е да, разбира се.
— Моля те.
— За онези, които познават древноегипетската религия, това не е тайна. В Текстове на пирамидите например, издълбани по стените на някои паметници преди 3400 години в района на Сакара, се разказва подробно, че когато фараонът умре, душата му се възнася, за да се превърне в звезда. Египтяните вярвали, че тя се отправя първо към Дуат — място от небосвода, което днес познаваме като Пояса на съзвездието Орион и което е вратата към Аменти към Отвъдното.
— Врата ли?
— В преносен смисъл, разбира се. Оттам мъртвите фараони тръгвали на път, изпълнен с изпитания, за да докажат, че душата им е чиста и могат да претендират за честта да се превърнат в звезди.
— Знам горе-долу легендата за Тот, който претеглял душите им, преди да реши дали да ги прати в пастта на звяра или на небето — рече Темоен.
Очите на Летисия блеснаха.
— Точно така!
— Но не разбирам какво общо може да има с паметниците им.
— Виж: според една съвсем нова теория35, погледнати отгоре, трите големи пирамиди в долината на Гиза са с разположението и пропорциите на звездите от Пояса на Орион. Сякаш египтяните са искали да направят на земята нещо подобно на тази врата към отвъдното, може би с намерението това да бъде помещение за посвещаване, където да учат фараона какво трябва да прави, когато предприеме вечния си път.
— Звучи убедително.
— Разбира се. Погледнати така, пирамидите може да са нещо като машини за възкръсване. Инструменти, замислени за съживяване на фараона, както Изида съживява Озирис, като събира всички части от тялото му, насечено от брат му Сет. Там фараонът е тренирал за своето пътуване и оттам, през малки канали, отворени в Голямата пирамида, душата на владетеля — неговата ка, била „катапултирана“ към звездите.
35
Справка в творбите на Робърт Бовал Тайната на Орион (с Адриан Жибер. Емесе, 1995 г.) и Пазителят на Битие (с Греъм Хенкок. Планета/Сейс Барал, 1977 г.). — Б. а.