Мишел започна да рови в чантата си, опитвайки се да извади нещо. Накрая, сред купчината листове и тетрадки, се появи кафява картонена папка със снимки в размер Din A3.
— Помниш ли Тайните на катедралата в Шартр!
Летисия се поколеба.
— Имаш предвид една от книгите, които останаха вкъщи ли?
— Да, нея. Но я остави ти — уточни веднага той.
— В интерес на истината, не я прочетох. Защо питаш?
— Жалко, защото там се казва, че първите готически катедрали във Франция, всъщност всички, построени до 1250 година — до идването на Инквизицията, се изграждат по подобие на съзвездието Дева. Това познато ли ти е?
— Разбира се — измърмори тя. — Но защо ти се интересуваш от подобно нещо?
— Защото един от нашите сателити засне странни емисии от микровълни, идващи от тези храмове. Все още не знаем причината и затова отивам в Шартр, да се опитам да разбера. Виждаш ли? На тези снимки се вижда.
И Летисия, както преди това Франсоа Бремен и отец Пиер, се наведе над снимките на ERS-1 и затърси тайнственото излъчване, за което й говореше инженерът. Сложи си очила за далекогледство, които извади от малката си червена чанта, и разгледа снимките, които Мишел бе разгънал пред нея.
— Знаеш ли дали някой архитектурен „елемент“ може да предизвика такива емисии?
Изненадана, тя го погледна в очите.
— Шегуваш ли се? Инженерът си ти.
Темоен заклати глава, сякаш отговорът й не го задоволяваше.
— Предполагам, че отец Пиер те е осведомил за изследванията си по радиестезия — продължи Летисия. — Бях негова ученичка и той ни учеше, че древните хора са знаели, че всяка геометрична фигура, насочена както трябва, излъчва собствена вибрация. Това са леки вибрации и се съмнявам, че могат да бъдат прихванати от Космоса.
— Искаш да кажеш, че катедралите са огромни геометрични фигури?
— Построени са от безброй техни комбинации.
— А какви други възможности има?
— Не много — поколеба се Летисия. — Всъщност в древността не се говори кой знае колко за предмети, излъчващи вълни. И все пак.
— И все пак?
— Все пак има една възможност. На фасадата на катедралите в Шартр и Амиен има релефи с Ковчега на Завета. Сякаш са искали да ни подскажат, че тези храмове са новият договор с Бога и са последното „средство“ за връзка с божественото, каквото е бил и кивотът.
— И какво?
— В Изход се говори за силата на кивота. Никой не можел да го доближи незащитен или без метална броня, защото рискувал тутакси да падне болен или овъглен. Прилича на радиоактивност, нали?
— А къде е кивотът?
— Въпросът е, че никой не знае. Едни смятат, че е откраднат по времето на Соломон и отнесен в Етиопия; други, че Тит36 го взема през 70 г. след Христа, когато римляните плячкосват Йерусалим и отнасят всичко от Храма на Соломон, дори и менора — канделабъра със седем рамена. Споменава се и за тамплиерите, които може би са го открили и донесли тайно във Франция.
Темоен погледна Летисия, изумен. Красива и умна, тя отново бе завладяла сърцето му.
— А ти какво мислиш?
— Не мога да кажа.
— Аз съм за последното. Знам, че е само хрумване, но ще проверя в Шартр.
— Може ли да дойда с теб?
Изненадан, Мишел я прониза с поглед.
— Всъщност бих искала — призна Летисия, — ако откриеш нещо в Шартр, да съм наблизо и да го видя. Освен това мисля, че мога да съм ти полезна.
— А Марсел?
— Разбрахме се да не говорим за него. Не помниш ли?
INTRA NOS EST37
Жан от Авалон усети странно завихряне в стомаха. Всъщност беше много повече от обикновено физическо неразположение: това завихряне го лиши от контрол над собственото му тяло. Нито мускулите, нито гласът му, нито силните му големи ръце се подчиняваха на отчаяните усилия, които правеше. Няколко секунди, които му се сториха безкрайни, плувайки в празното пространство, рицарят се мъчеше самоотвержено да се ориентира и да стъпи с ботуши на нещо твърдо. Напразно. Този вихър го беше подел от земята и го бе запратил във въздуха през скалистия таван на криптата в Шартр, без да разбере как.
Какво беше това чудо?
Все още в безтегловност, тамплиерът нямаше време за много догадки. „Нещо“ или някой му бе отнел силом пелерината и всички метални предмети, които носеше по себе си (една тока, арабския му кинжал, медальона, закопчалките на ботушите му и медната гривна от Антиохия). Не бяха Глук или Филип. Всъщност те изчезнаха от погледа му още щом биде подет от този огнен стълб. Къде ли бяха? И те ли бяха отнесени от тази свръхчовешка сила? Господ или Дяволът си играеше така с тях?