— Не искам да съм груб с вас — побърза да смекчи тона си мосю Шарпантие. — Независимо дали вярвате или не, трябва да ви кажа, че организацията, която оглавявам, има много сериозни противници. Всъщност от години се мъчим дискретно да пазим всички гигантски „талисмани“, които сме открили в Европа, но за да постигнат целите си и да ни попречат, нашите противници използват Темоен.
— Противници ли? Аз мислех, че Фондацията ви е благотворителна.
— Така е. Тези врагове, повтарям за последен път, не са бизнес конкуренти. Знам, че ви звучи странно, но в случая те представляват дяволската фракция. Ако досега сте смятали, че дяволите са същества с рога, с червена кожа и остра опашка, грешите. И те са хора от плът и кръв, както ангелите, само че идват от друго място.
— От друго място ли? Искате да кажете — извънземни? Моля ви!
— Не. Нямам предвид извънземни, нито астронавти от друга планета или нещо подобно. Те идват по други пътища, през други, така да се каже, врати. И са способни на всичко, за да ни отстранят от този проект и да получат контрол над талисманите.
— Какво значи „способни на всичко“?
— На всичко. Всъщност тия дни отвлякоха най-добрата ни агентка, която се надявахме да спре вашия инженер: бившата жена на Мишел Темоен. Сега разбирате ли защо побързах да се срещна с вас?
Meteor man се стресна. От всичко, което му бе казал неговият меценат, това беше единственото наистина сериозно нещо. Познаваше доста добре Летисия. Достатъчно, за да знае, че най-странното нещо, в което тази жена се беше забърквала изобщо, бе някаква банална женска масонска ложа, която посещаваше стриктно веднъж в седмицата. Помнеше я като интелигентна и уравновесена жена. Идеална, за да омиротвори такъв чудак като Темоен. И мисълта, че може да е попаднала в ръцете на някакви откачалки, на някаква сатанинска секта — защото какво друго можеше да бъде според казаното от Шарпантие, — го ужасяваше.
Изнервен, Жак Монри започна да схваща положението.
— Кажете, мосю Шарпантие, вие масон ли сте? — запита той внезапно.
— Може да се каже. Имам предци зидари, работили по катедралите. А това буквално значи масон, нали?
— Но все пак не разбирам — прекъсна го съвсем сериозно инженерът — защо ми казвате всичко това. Какво очаквате от мен?
— Искам да тръгнете незабавно за Амиен, където, както разбрахме, отива в момента Мишел Темоен. Трябва да спечелите доверието му, да му разкажете каквото знаете и да спрете разследването му. Не е трудно, нали?
— Само това ли?
— Щом се оттегли от сцената, противниците ни ще изгубят главната следа към източника на суперталисманите и тайната ще бъде опазена още дълго.
— И няма да осведомите полицията?
— Темоен вече е предупредил жандармерията в Шартр за станалото, но не мисля, че в случая ще знаят какво да правят. Ние ще се заемем със спасяването на Летисия.
— Как може да сте толкова сигурен?
— У нея има микрофон с предавател. Не се тревожете. Това е наша работа.
Шарпантие се завъртя на пети и взе една книга от махагоновата полица зад бюрото си. Беше средно голяма, с мека подвързия, и той я погали нежно, сякаш това бе неговата утеха.
— Четете ли на испански? — попита.
— Малко. Като дете летувах в Коста Брава и там понаучих някои основни неща.
— Тогава я прочетете по пътя. Кола на Фондацията ще ви откара още сега в Амиен. Открийте Темоен и го махнете оттам.
Meteor man взе книгата в ръце и без дори да я погледне, зададе един последен въпрос на мосю Шарпантие:
— А монетата? Не казва ли защо се активира този суперамулет от катедрали? И какво е това „нещо“, което го активира?
Пълният мъж го погледна косо.
— Съжалявам, не мога да ви отговоря. Извинете, но няма да ви кажа нищо повече, докато не се уверим, че вашият служител се е отказал от разследването.
Жак Монри сведе глава в знак на разбиране и хвърли бърз поглед на книгата, която държеше. Над заглавието — Пикатрикс. Краят на мъдреца и по-добрият от двата начина да се напредва — имаше рисунка на магьосник с дълга брада, държащ папирус в дясната си ръка и перо в лявата.
— Ще видим! — промърмори той.
— Прочетете я — настоя пълният мъж. — Марсилио Фичино се е вдъхновил от нея и от Corpus Hermeticum, за да създаде трактата за талисманите De vita coelitus comparanda. Знаете ли какво означава?
— Нямам представа.
— „Как да овладеем живота на звездите“.
CLAVIS43
1129 година
На Жан от Авалон му трябваха два дена да си възвърне говора и зрението. Внезапното му появяване сред малка група очевидци при абсидата в църквата Света Богородица в Шартр бе предизвикало какви ли не слухове в общността. Малкото, което се знаеше със сигурност, беше, че рицарят се сгромолясал зад централния олтар като градушка в бурна нощ; никой не бе видял как точно е станало, но всички бяха усетили труса.