— Знам, че вече сме към края на нашата мисия, рицарю промълви абатът от Клерво, галейки нежно бледата му ръка. — И все пак Бланшфор, майсторът, който знаеше къде да търси Вратата и който бе видял със собствените си очи плановете на Енох за строежа на новия храм, ни липсва.
— Не мислете повече за него. Пиер дьо Бланшфор прекрачи свещения праг като мен и получи достъп до онези знания, които днес аз притежавам. Математика, геометрия, хармония оттогава нито една от тези науки не ми е чужда. Освен това, което ви разказах, и аз видях божествения план. Но за разлика от Бланшфор, съм рицар и ако стане нужда, мога да се защитя.
— А не знаете ли случайно кой го уби?
— Той умря, защото се приближи твърде много до небето, носейки в себе си медния астролаб. Сигурно знаете, че всичко, което е от божествено естество, отхвърля метала и го превръща в смъртоносно оръжие. Дори ние, рицарите тамплиери, научихме този урок в Светите земи, като слушахме историите на евреите за Ковчега на Завета и небесното му съдържание.
— Значи е умрял като Филип, вашия оръженосец — рече абатът. — Но кой и защо го е обезглавил?
— Фамилията на Раймундо де Пеняфорт, орлеанския епископ. Родът му е от дяволи, въплътили се в тяло, които са знаели какво подготвяте, и той се е опитал на всяка цена да го предотврати. Като обезглавяват magister comiciani, спазвайки прастарата си традиция на злосторници, са искали да разберете колко близо са до скрижалите. И че скоро — рано или късно — ще ги откраднат.
— Но това няма да стане.
— Да, засега.
— Засега ли?
Жан от Авалон въздъхна, преди да продължи:
— Природата и целите на дяволите не са много по-различни от тези на самите charpentiers. Трябва да знаете, че и те се стремят към същото като вас: да издигнат храмове върху Вратите и да контролират тези подходи към Небето. Взели са главата на вашия майстор, спазвайки без съмнение старата традиция за освещаване основите на сградата, която ще се строи. Знаете много добре, че главата е хранилище на всички тайни и център на вътрешното просветление. Тя трябва да се пожертва, за да има дух покровител, който ще пази мястото; стълб, на който ще се държи цялата постройка.
— Знам това. — Абатът се наведе. — Йоан Кръстител е обезглавен като символ на колоната, която трябва да поддържа мистичното здание на Христовото тяло. Затуй и Орденът на тамплиерите отдава дължимото на главата44.
— Там, където занапред ще се почита череп или глава, със сигурност ще има някоя скрита врата. Независимо дали е пазена от Тъмните сили, или от рицарите на Светлината.
— Мога ли да разчитам на думата ви?
— Можете. От другата страна на Вратата видях, че храмовете, които ще пазят скрижалите и тайната за отварянето на Вратите, ще бъдат построени и ще просъществуват поколения наред.
— Слава Богу!
Жан от Авалон бе започнал отново да говори мъдро. Развълнуван от този неограничен достъп до мъдростта на по-висшите, абатът целуна ръката му и промълви нещо съвсем тихо. Явно изтощен от усилията да говори, рицарят едва долови онова, което абатът се опита да му каже. „Отсега нататък — дочу той — заслужавате да ви наричаме Жан Йерусалимски, защото точно там, в небесния Йерусалим, получихте просветлението. Още утре ще ви пратя един от моите монаси, за да му продиктувате всичко, което сте видели за нашето бъдеще, и това познание да бъде записано“.
— Амин — рече тамплиерът.
— Амин.
ПИКАТРИКС
Жак Монри не откъсна поглед от Пикатрикс през по-голямата част от пътуването си по шосето за Амиен. Седнал в удобния мерцедес 190 Е, който „Фондация Шарпантие“ му бе предоставила, той имаше достатъчно време да добие някаква представа за съдържанието на книгата.
Както подозираше, оказа се доста разнороден средновековен трактат за магии и с напътствия как да се правят амулети. В началото му се стори, че е някое от онези елементарни книжлета, разпространени в Европа навярно през XII-XIII век и пълни с нелепи предписания за спечелване любовта на желания човек или за богатство и късмет за онзи, който успее да ги изпълни. Съдържаше четири трактата или части, коя от коя по-неясни. Историческите препратки към титаните, управляващи Нубия, или към всемогъщите царе на Египет нямаха нищо общо с онова, което бе учил, за да получи бакалавърска степен, и освен това знанията за Слънчевата система, споменавана често-често, се свеждаха — съвсем логично — само до седемте планети, познати тогава.
44
Една от големите загадки, свързани с Ордена на тамплиерите, е точно култът към някаква странна глава, която те наричат Бафомет. За съществуването й се узнава доста късно, по време на открития процес срещу рицарите през XIV век. Истинското значение на думата Бафомет е зашифровано в самото съществително, като е използвана изкусната еврейска система, наречена Атбаш. Методът е прост: всички букви от еврейската азбука се подреждат в два успоредни реда и когато една дума трябва да се зашифрова, буквите й се заменят със съответните от другия ред. И тя лесно може да се разчете, като се погледнат отново успоредните редове. Така, ако изпишем думата Бафомет с еврейски букви и я прочетем чрез шифъра Атбаш, ще получим гръцката дума София. А това значи мъдрост. Тази система се използва много за шифроването на прочутите свитъци от Мъртво море и на други документи от гностическо естество, което идва от gnosis — термин, означаващ „познание“. — Б. а.