Уилям Нормански или Завоевателя — крал на Англия, починал през 1087 г.
Уилям II или Уилям Руфъс — син на Уилям Завоевателя; крал на Англия в периода 1087–1100 г.; загинал при загадъчни обстоятелства по време на лов в Ню Форест.
Хенри I — брат на Уилям Руфъс; крал на Англия в периода 1100–1135 г.
Принц Уилям — син и наследник на Хенри I, загинал при потъването на „Белия кораб“.
Матилда — дъщеря на Хенри, императрица, омъжена за императора на римската империя Хайнрих V, а впоследствие и за Жофроа — граф на Анжу.
Стивън от Блоа — внук на Уилям Завоевателя от покойната му дъщеря Адела, крал на Англия в периода 1135–1154 г.
Юстъс — син и наследник на Стивън.
Уилям — вторият син на Стивън.
Хенри Фицемпрес или Хенри от Анжу — син на императрица Матилда, който по тази линия предявява претенции за английската корона; крал на Англия в периода 1154–1189 г.; основател на династията на Плантагенетите.
Джефри дьо Мандевил — граф на Есекс; основна фигура по време на гражданската война; загива в битка; някои източници му приписват репутация на изключително зловеща личност.
Саймън дьо Санлис — граф на Нортхемптън; един от най-лоялните поддръжници на крал Стивън.
Юг дьо Пайен — основател на Ордена на тамплиерите, 1099–1100 г.
Бернар дьо Трамле — велик магистър на Ордена на тамплиерите през 1152 г.
Андре дьо Монбар — велик магистър на Ордена на тамплиерите през 1153 г.
Жак дьо Моле — последният велик магистър на Ордена на тамплиерите; екзекутиран от Филип IV през 1313 г.
Бозо дьо Беосис — вероятно магистър на английския Орден на тамплиерите, около 1153 г.
Филип IV или Филип Хубави — крал на Франция, починал през 1314 г., автор на замисъла за унищожаването на Ордена на тамплиерите в периода 1307–1313 г.
Робърт Брус — крал на Шотландия, прогонил английските армии на Едуард I и Едуард II, дал убежище на тамплиерите след унищожаването на техния орден.
Пролог
Абатство Мелроуз, Шотландия
Есента на 1314 година
Монахът вдигна глава и се заслуша в камбанния звън, кънтящ из сградата на абатството. Подготвяше се погребение. Изпълняваха се заупокойни псалми и вечерният бриз разнасяше църковните песнопения. Скоро камбанният тътен щеше да проехти отново. Погребваха жена — два удара на камбаната, за мъж ударите бяха три, а за духовник — толкова на брой, колкото бяха нисшите степени в йерархията, които бе преминал.
„Видял ли си ти вратите на смъртната сянка? Нима си срещал пазителите на страната на тъмата?“4
Брат Бенедикт се извърна рязко. Вгледа се в старицата. Беше облечена в черни траурни одежди и седеше на стола с висока облегалка близо до леглото му с карираните завеси.
— Мистрес! — младият монах бенедиктинец се усмихна извинително. — Бях се разсеял. Очаквах ви най-рано утре, в навечерието на празника Ламас5…
— Но дойдох днес — рече възрастната жена и стисна резбованата дръжка на бастуна си. — Изучавах ръкописите — въздъхна тя и се изправи.
Вече не гледаше към бенедиктинеца, а към стреловидния прозорец зад него. Денят потъмняваше, а слънчевата светлина отпадаше. До прозореца беше окачена дърворезба на Светата Дева и Божествения Младенец.
— Вратите на смъртната сянка? — прошепна брат Бенедикт. — Пазителите на страната на тъмата?
— Магия, братко! — пошушна жената.
— Брат Гибер, наставникът на църковния хор, твърди, че срещнал магьосник и онзи му разказал как един манастир се продънил в земята и после отново се въздигнал като Христос на Великден.
— Не, не — старицата поклати глава и потупа ковчежето с книжата до себе си, сетне се приближи до монаха, седящ на стола за писарите. — Братко Бенедикт — жената сграбчи облегалката на стола и се взря напрегнато в очите на младия духовник, — ти записваш историята на нашия орден, на тамплиерите, по моя поръчка и по повеля на негово благородие Робърт Брус, краля на Шотландия. Нали? — Старата дама отново се вгледа в очите на монаха и светлосините й очи издадоха чувствата, бушуващи в душата й като разпалени главни. — На нашия орден — повтори тя. — Орденът на тамплиерите, основан от великия и свят наш предшественик — Юг дьо Пайен. Орденът, който сега е разрушен от Филип, каменния крал на Франция. Той изгори Жак дьо Моле на малък остров в Сена. Нашият велик магистър беше бичуван и окован с въжета и вериги заедно с Жофроа дьо Шарни. И двамата, братко Бенедикт, отхвърляли до самия край обвиненията в черна магия и вещерство, отправяни от хората на краля. Свидетелствали за благочестието, светостта и невинността на тамплиерите. Е, да! — Тя замълча за малко и сетне додаде: — После неизвестни поддръжници на нашия орден, оцелели след жестокото черно предателство, мъченията и страшната тъмница, преплували Сена и отнесли със зъби святите, ала овъглени останки на тези храбри воини. При все това обаче — добави старицата, която носеше фамилното име Дьо Пайен, и стисна дръжката от слонова кост на бастунчето си — такава невинност невинаги е била истина. Тук, на тези острови… — рече тя и гласът й отпадна.
4
Иов 38:17. Цитатът тук и нататък следва текста в „Библия“, синодално издание на българската православна църква, 1998 г. — Бел.прев.
5
Lammas Eve (англ.) — празник на първата жътва на зърнена култура за годината, вероятно отбелязван на 1 август. — Бел.прев.