Съкилийникът на Уилсън мислеше за себе си като за покойник и интересът му към рая беше предсказуем. От приказките му Уилсън остана с впечатлението, че раят е нещо като спа-център в облаците, където оскъдно облечени девици те гощават с вино и нямат търпение да вкусят за пръв път от телесните наслади.
Въпреки това именно Бо го открехна за руските булки. Само че явно не бяха само руски. Човек може да избира булки от различни страни — Колумбия, Филипините, Тайланд. Можеш да си поръчаш каквото момиче искаш. Достатъчно е да кликнеш на малката иконка с надпис „добави в количката“ и получаваш имейл адреса на жената. След това от теб зависи да я поухажваш, да се срещнеш с нея и да се ожените.
Страницата, която Уилсън разглеждаше в момента, съдържаше десетина снимки на симпатични, макар и щедро гримирани, жени с дълги коси и предизвикателни усмивки. До всяка снимка имаше кратко резюме с основните им характеристики.
Людмила например тежеше петдесет и седем килограма и беше висока сто шестдесет и осем сантиметра. На двадесет и четири години. Руса коса, сини очи. Технолог по професия. „Топлосърдечна.“ Нямала нищо против алкохола, но в умерени количества и от време на време. Пушачка? Не. Хобита? Да! Обичала да шие, да плете и да украсява торти. „Търси почтен западен джентълмен с добро сърце.“
Е, помисли си Уилсън, значи аз не ставам.
Облегна се назад и си спомни, че в четвъртък имаше уговорена среща със социален работник, който щял да му „помогне“ с адаптацията към живота извън затвора и за намирането на работа, на квартира, щял да му даде съвет по всички въпроси и прочие. За част от секундата се замисли дали да не отиде на срещата. Ако не друго, би било интересно да види дали онези от Пентагона внимават в картинката. Знаят ли, че е на свобода? Ще му правят ли спънки при намирането на работа? Ще ограничат ли пътуванията му? Може би.
Но само ако знаят, че е излязъл. Само ако внимават в картинката.
Това всъщност няма значение. Води се война и не само в Ирак. От гледна точка на Уилсън истинската война беше започнала едва тази сутрин. Започна в мига, когато той излезе от „Алънуд“ като свободен човек.
Но на това може да се погледне и по друг начин. В известен смисъл войната беше стара колкото танца на духовете. И по-стара дори.
Така че няма никакъв смисъл да се среща с правителството, за да говорят за бъдещето на Джак Уилсън. Той нямаше такова.
Правителството — също.
3.
Не можеше да заспи. Работата беше там, че не знаеше какво ще поискат от него. Знаеше само, че много хора ще си изпатят. Иначе какъв би бил смисълът? И все пак…
Нощта бавно отстъпваше пред зората. По някое време го обори неспокоен сън, от онези, след които се събуждаш по-уморен и отпреди. И наистина се събуди с чувството, че току-що е заспал. Но часовникът показваше обедно време.
Взе си бърз душ, обади се на румсървиса и се облече с дрехите, които беше купил предната вечер. Закуската пристигна на количка — приличаше на подвижно африканско селце, а похлупените съдини лъщяха като посребрени колибки. Яйца с бекон, препечени филии и курабийки. Портокалов сок и кафе.
„Чакай в стаята, не излизай.“
Отхапа от ароматния препечен хляб. При вида на останалата храна стомахът му се сви. Препечен хляб и кафе. Изпи цялата каничка, като крачеше из стаята с чинийката в едната ръка и чашката в другата. Мерна дистанционното, взе го и без да мисли, натисна копчето за включване, а после побърза да го изключи, когато откъм телевизора го заля вълна от аплодисменти.
Обедното токшоу на Регис и Кели. Нямаше нужда да си поглежда часовника.
В Китай хората се ориентират за часа по миризмата. Заради тамяна с подправки и билки, чийто аромат се променя според продължителността на горенето. Сандалово дърво, ливан, лавандула, пачули. Процесия от аромати, които бележат часа.
Същия феномен го имаше и в затвора, но там телевизията играеше ролята на китайския тамян. Каскада от записан смях, саундтракове и токшоута създаваше фонов шум навсякъде около теб. След известно време вече нямаше нужда да си поглеждаш часовника, за да разбереш кое време на деня е. Познаваше се по звуците.
Освен в строгия тъмничен.
В строгия тъмничен беше различно. Беше лежал четири години във федералния административен затвор в Колорадо. Алкатрасът на Скалистите планини4, така го наричаха. През първите две години беше затворен по двадесет и три часа в денонощието. Като в изолатор. Лежеше на бетонен нар в бетонна килия и зяпаше малък черно-бял телевизор. Телевизорът беше вграден в стената и предаваше само една програма — лекции за контрол на гнева и други подобни. Високо на едната стена имаше нещо като прозорец — десет на сто сантиметра, през който се виждаше отрязък небе. Неоновото осветление не се изключваше дори през нощта.
4
Алкатрас — остров в близост до Сан Франциско и разположен там легендарен затвор, където е лежал Ал Капоне. — Бел.ред.