Молиер
Тартюф
комедия
ПЪРВО ПРОШЕНИЕ
„Ваше Величество!
Тъй като задължението на комедията се състои в това да поправя хората, като ги забавлява, аз мислех, че съобразно с длъжността, която заемам1, мен особено се полага да бичувам пороците на своето време, давайки ги в смешен вид; и тъй като лицемерната набожност представя без съмнение един от най-разпространените, най-досадните и най-опасни пороци, у мен възниква мисълта, че ще окажа немалка услуга на всички честни люде в държавата на Ваше Величество, ако съчиня комедия, която би опозорила лицемерните набожници и по този начин би изнесла наяве, както е редно, преструвките на всички тия мнимо честни люде, тайните мошеничества на всички тия фалшификатори на благочестието, които искат да измамят хората с престорената си ревност и лъжливо милосърдие.
Аз съчиних тази комедия, Ваше Величество, както мен се струва, с всичкото си старание и всичката си предпазливост, която изисква деликатността на сюжета. И за да изразя по-добре почитта, с която трябва да се отнасяме към истински набожните люде, очертах колкото се може по-ярко характера на главното лице; не оставих освен това място за никакво недоразумение и премахнах всичко, що би довело до смесване на доброто със злото. В изображението си послужих с ярки краски и със съществени черти, чрез които може да се познае веднага един истински лицемерен набожник.
Все пак обаче всичките ми предпазни мерки се оказаха безполезни. Хората използуваха чувствителната душа на Ваше Величество към религиозните въпроси и успяха да повлияят на единствено податливата нейна страна — на почитта към свещеното. На тартюфовците се удаде да спечелят милостта на Ваше Величество и първообразите, сполучиха да издействуват запрещението на ръкописа, при все че той беше съвсем невинен и напълно идентичен.
Макар запрещението на това творение да бе чувствителен удар за мене, злополуката ми бе смекчена от начина, по който Ваше Величество се показахте по тоя въпрос и аз мисля Ваше Величество, че Вие ми отнехте възможността да бъда недоволен, като имахте добрината да заявите, че нямате нищо против тази комедия, ако и да сте забранили публичното й представяне.
Но въпреки това славно заявление на най-великия и най–просветения между монарсите, въпреки одобрението на господин легата2 и на мнозинството наши прелати, които, слушайки отделните частни четения на моята комедия, се изказаха в съгласие с мнението на Ваше Величество — въпреки всичко това, казвам, появи се книга, съставена от свещеник3, който високо опровергава всичките тия августейши свидетелства. Каквото и да бе заявено от Ваше Величество и каквото да казаха господин легатът и господа прелатите, моята комедия според тоя човек, който не я е видял, била дяволска и моят мозък — дяволски; аз съм бил дявол, въплътен в човешки образ, развратник, нечестивец, заслужаващ примерно наказание. Публичното изгаряне на моята престъпна комедия й било малко. Милосърдната загриженост на тоя любезен човек на доброто не се ограничава само с това: той не желае аз да придобия милостта божия и безусловно иска да бъда предаден на проклятие — това било решен въпрос.
Тази книга е била представена на Ваше Величество и без съмнение Вие сами виждате колко ми е досадно да се подлагам всеки ден на обиди от страна на тия господа, каква вреда ми нанасят в обществото тия клевети, ако бъдат търпени, и доколко имам интерес най-после да се избавя от тях и да докажа на публиката, че моята комедия съвсем не е такава, каквато искат да я представят. Аз не ще говоря, Ваше Величество, за това, че бих помолил да бъде възстановено доброто ми име и да бъде утвърдена пред света невинността на моето творение: на монарсите, тъй просветени като Ваше Величество, е излишно да обясняваме желанията си; те, подобно на бога, сами виждат какво ни е нужно и по-добре от нас знаят какво да ни дадат. За мен е достатъчно да сложа интересите си в ръцете на Ваше Величество и да очаквам почтително нарежданията Ви.“
ВТОРО ПРОШЕНИЕ
„Ваше Величество!
1
Длъжността на комически писател, а не на директор на придворна група; Молиер получил последната титла през август 1665 год., а прошението се отнася към август 1664 год.
2
Папският легат кардинал Киджи отишъл във Франция да предаде извиненията на папа Александър VII по повод обидата, нанесена от населението в Рим на пълномощния министър на Людовик XIV. Той бил светски човек, който взел участие във всички празненства във Фонтенбло. Имал възможност да чуе «Тартюф» заобиколен вероятно от римски прелати, които са съставяли свитата му.