Много дръзко е от моя страна да безпокоя великия монарх сред славните му завоевания; но в положението, в което се намирам, где другаде бих могъл да намеря покровителство, ако не там, гдето го диря? И към кого да се обърна, за да се избавя от силата, която ме гнети, ако не към самия извор на силата и на властта, към справедливия раздавател на безусловни заповеди, към върховния съдия и властител над всичко?
Моята комедия не е могла да се удостои с благосклонността на Ваше Величество. Напразно я поставих на сцената под названието «Измамник» и замаскирах главното действуващо лице под вида на светски човек; напразно му дадох малка шапка, големи коси, широка яка, меч и дантелени гарнитури по целия костюм; напразно смекчих много места от текста и грижливо премахнах всичко, което смятах, че е от естество да даде на знаменитите първообрази на портрета макар и сянка от повод за оплакване — нищо не помогна. Коварството възникна просто от догадки върху комедията. Тези първообрази са намерили средство да повлияят и на такива люде, които във всяко друго отношение високо заявяват, че скъпят независимостта на съжденията си.
Едва се появила комедията ми, и върху й падна гръмотевичен удар от една сила, която всъщност би трябвало да вдъхва уважение4, всичко, що можех да направя в тоя случай, бе да заявя, че Ваше Величество има добрината да ми разреши представянето й и затова аз не счетох за потребно да диря позволение другаде.
Никак не се съмнявам, Ваше Величество, че людете, които изобразявам в комедията си, ще пуснат в ход всички средства, за да Ви повлияят, и ще привлекат на своя страна, както вече са го правили, люде наистина почтени, които толкоз по-лесно могат да изпаднат в грешка, че съдят за другите по себе си. Те умеят да придават хубав вид на всичките си намерения, ала колкото и да се преструват, вярно е, че интересите на религията са техни двигатели. Това те достатъчно доказаха, щом не възразиха нито думица против толкова често публично играни комедии от други автори. Тия комедии бичуваха самото благочестие и религията, за които тези господа съвсем малко се интересуват, моята пък комедия бичува самите тях — и тъкмо затова не могат да я търпят. Те не могат да ми простят, че разбулвам пред цял свят лицемерието им и сигурно не ще пропуснат да представят пред Ваше Величество работата тъй, като че ли всички са възмутени от моята комедия. А самата истина, Ваше Величество, е, че целият Париж е възмутен — но не от комедията, а от нейното запрещение, че най-съвестните намериха представянето й за полезно и че всеки се чуди как толкова известни с честността си люде се отнасят така към люде, които би трябвало да внушават ужас и които, представяйки се за благочестиви, имат съвсем противоположни качества.
Очаквам почтително решението, което Ваше Величество ще благоволи да произнесе по този въпрос; но без съмнение аз вече не би трябвало и да мисля да съчинявам комедии, ако тартюфовците придобият право да ме преследват още по-силно и да се залавят и за най-невинните неща, които биха излезли изпод перото ми.
Благоволете, Ваше Величество, да ми дадете своето покровителство против тяхната отровна ярост и — възможност след завръщането Ви от толкова славния поход да Ви доставям невинни развлечения след благородните подвизи и да възбуждам смях у монарха, който постави в трепет цяла Европа!“
ЛИЦА
КЛЕАНТ,
шурей на Оргон
ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ,
майка на Оргон
ОРГОН,
съпруг на Елмира
ЕЛМИРА,
жена на Оргон
ДАМИС,
син на Оргон
МАРИАНА,
дъщеря на Оргон и любовница на Валер
ВАЛЕР,
любовник на Мариана
ТАРТЮФ,
лицемерен набожник
ДОРИНА,
придружница на Мариана
г. ЛОЯЛ,
съдебен пристав
ПОЛИЦАЙ
ФЛИПОТ,
слугиня на госпожа Пернел
ЛОРАН, слуга на Тартюф
Действието става в Париж.
ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО
СЦЕНА I
ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ, ФЛИПОТ, ЕЛМИРА, МАРИАНА, ДОРИНА, ДАМИС, КЛЕАНТ
ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ
Побързайте, Флипот — да бягаме оттука.
ЕЛМИРА
Търчите — сякаш тук ви дебне злополука!
ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ
Ах, стойте снахо, там — не идвайте далеч,
любезности не ща — за тях е късно веч.
ЕЛМИРА
Почитана сте вий, и не на думи само —
къде така, защо напущате ни, мамо?
ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ
Не бих остала веч у вас ни миг дори —
за мене никой тук не дава пет пари.
Обидена съм, да, напущам тая къща:
на всеки мой съвет тук смело се отвръща,
4
Касае се до запрещението от страна на първия председател на парламента, а не до заповедта на архиепископа, която носи дата 11 август 1667 год. Ла Торилиер и Ла Гранж занесли на краля прошението на 8 август.