Те вечно са нащрек — да пипнат като лов
и най-малкия знак на някаква любов,
да го преиначат съгласно своите цели
и да го разгласят от радост полудели,
та украсят ли друг със своите багрила,
да извинят, невям, и своите дела,
да се оприличат на другите, с надежда,
че тъй и техний дом невинен ще изглежда
или че ще свалят въз другите, с лъжи,
по малко от срама, що върху тях тежи.
ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ
Съвсем излишно бе премъдрото ви слово.
Оронта, знайте вий, живее образцово,
Небето слуша тя — а зная вече аз,
че тя осъжда туй, що става тук, у вас.
ДОРИНА
Отличен пример, да! Ох, милата госпожа!
Да, вярно е, че тя живее в строгост Божа,
но тоя нравствен плам го ражда старостта
и строгият й нрав е плод на немощта.
Когато е могла сърцата да пленява,
тя пила е тогаз наслада до забрава,
но погледа гасней, на всичко иде край —
и тя не ще света, що сам я не желай,
и бърза да си скрий лицето погрозняло
под тежкия покров на строго покривало.
За леките жени това е вечен път.
Те скръбни са, че вред отбягва ги мъжът,
и в мрачния им страх, сред пълната забрава,
моралът само веч едничък им остава.
И строго мерят те на своите блюда
— разчепкват всичко тук и не прощават да!
За всички гласно те държат присъда рязка
но не набожността, а злобата ги тласка
и завистта, че друг вкусява във света
благата, що на тях отнема старостта.
ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ
На — ето ви брътвеж по вкус, любезна снахо!
Мълча си аз у вас и се спотайвам плахо,
че нейна милост тук разлива се безспир,
но свойта дума аз ще кажа най-подир:
синът ми стори тук едно премъдро дело,
че тоя свят човек прие в дома си смело;
навреме иде той, от Бога вдъхновен —
да върне в правий път тук всеки заблуден.
Послушате ли вий — спасени сте тогава:
кори той само туй, що укор заслужава.
Че балове, игри, разходки, шум и смях
измислил ги е тях сам дяволът — за грях.
Не чуваш нивга там правдиви, мъдри думи,
а само кух брътвеж, надлъгване и глуми;
злослови се без срам, осмиват се наред —
от близкия другар до крайния съсед.
Тъй умния човек загубва си главата
сред буйния кипеж и шемет на тълпата,
де хиляди сплетни заплитат се във миг
и бъбри се безкрай със най-резлив език.
Стар лекар, мой познат, недавна бях аз чула
да казва, че това е Бърболонска кула6.
По тоя случай той така подхвана реч…
Показвайки Клеант.
Я! Тоя господин подсмива ми се веч!
Подсмивайте се вий с другарите си луди.
Простете, снахо! Да, дълга оттук ме куди.
Аз млъквам. Казах днес от всичко — само част.
И няма скоро пак да бъда между вас.
Удря плесница на Флипот.
Напред! Вий спите тук и лапате мухите!
Ще ви отпоря аз, проклетнице, ушите!
Хай тръгвайте напред!
СЦЕНА II
КЛЕАНТ, ДОРИНА
КЛЕАНТ
Изпратил бих я аз,
но ако вън я пак прихване някой бяс?
Ох, тая баба…
ДОРИНА
О, наистина е жалко,
че ваша милост туй не каза преди малко.
Тя викнала ви би, та всеки да я чуй,
че още е далеч от име като туй.
КЛЕАНТ
Нахвърли се връх нас ужасно разярена —
от своя драг Тартюф е просто заслепена!
ДОРИНА
Сравнено със сина, това е нищо-да!
Там казал би човек — на, туй е то беда!
Последната война го беше вразумила,
в борба за краля той показа чудна сила.
Ала откак дружи със тоя мях надут,
нещастния човек е станал просто луд.
Нарича го свой брат, скъпи го и го вайка,
тъй както не скъпи ни син, жена, ни майка.
Направил го е вече на изповедник свой,
в кроежи и дела съветник му е той.
А колко го милей, как нежно го прегръща —
така не се ласкай дори любима съща.
На обед му даде най-личен стол, па кима
и гледа с радост как той лапа за шестима,
намери хубав къс, веднага му го слага,
оригне се Тартюф — „Ах, Бог да ви помага!“
Да, тъй е заслепен. И всичко му е той:
диви му се безспир и смята го герой.
Помръдне ли със пръст — то чудо му се струва,
отвори ли уста — оракул му хортува.
А ден из ден Тартюф по-здраво го държи,
омайва го безкрай с преструвки и лъжи;
измъква тук и там от джеба му парички
и съди, и кори, и хули тука всички.
Слугата му — и той върви със него в крак,
и той раздава ум, дивака му с дивак!
Уроци ни чете, със ярост във очите,
изхвърля ни навън червилото, луните7,
а кърпичката, що намери оня ден
в „Цветя на мъдростта“, надра я разярен,
6
Тук госпожа Пернел иронично заменя Вавилонска с Бърболонска кула, т.е. място, в което се бърбори. Точно такова е и игрословието в оригинала.