О. Хенри
Теория на предполагаемия провал
Адвокат Гуч се бе посветил изцяло на своята изключително интересна професия и на всеобхватните възможности, които тя му предоставяше. И все пак той даваше воля на фантазията си, макар и в един единствен случай. Той обичаше да оприличава своята тристайна кантора на трюм на кораб. Помещенията бяха три на брой, всяко от тях свързано посредством междинна врата със следващото. Въпросните врати можеха не само да се отварят, но и да стоят затворени.
— Корабите — обичаше да казва адвокат Гуч, — с цел безопасност, са построени с отделни водонепропускливи отделения. Ако в едно от тях се появи теч, то се напълва с вода, но добрият кораб продължава своя курс невредим. Ако не бяха тези разделителни херметически прегради, една единствена пробойна би била в състояние да потопи кораба. Често се случва, докато аз съм зает с клиенти, да се отбиват други, чиито интереси не се вписват в конкретната ситуация. Тогава благодарение на Арчибалд — моят млад и надежден помощник в кантората — аз отклонявам опасната струя в отделено помещение, докато установя с моя правен лот дълбочината на всеки воден пласт. Ако се наложи, клиентите могат да бъдат събрани в антрето и оставени да избягат по стълбите, които можем да назовем с термина „Подветрен отвор в борда за оттичане на вода от палубата“. Така добрият делови кораб се държи на повърхността; докато ако водата, която поддържа баланса му, бъде оставена да се разлива свободно в трюма му, не е изключено да се устремим към дъното — ха-ха-ха!
Законът е сух. Истински добрите анекдоти се броят на пръсти. Безспорно на адвокат Гуч можеше да му се позволи да облекчи скуката на досиетата, еднообразието на правните нарушения, прозата на процедурите дори с един толкова лек налог върху доброто качество на хумора.
Практиката на адвокат Гуч в голяма степен се основаваше върху уреждането на брачни несполуки. Ако бракът чезнеше поради неразбирателства, господин адвокатът разсъждаваше, успокояваше и помиряваше. Бяха ли намесени някакви подозрения, той променяше и изправяше, защитаваше и покровителстваше. Стигнеше ли се до крайния момент на разделянето, адвокат Гуч неизменно успяваше да издейства смекчаване на условията, указани в предварителния договор с клиентите си.
Но не винаги адвокат Гуч бе ревностният, въоръженият, войнстващият, готов със своя двуостър меч да съсече веригите на Хименей1. Той бе известен с това, че съгражда, а не руши, че събира отново, а не разделя, че връща грешните и заблудените обратно в кошарата, а не разпръсва стадото. Често, благодарение на неговите красноречиви и трогателни призиви, съпрузите, облени в сълзи, отново се озоваваха в обятията си. Нерядко Гуч се възползваше от невръстната възраст така успешно, че в психологически верния момент (и по даден сигнал) жаловитият вопъл: „Тати, няма ли да се върнеш вкъщи при мен и мама?“ се оказваше печеливш и след него всичко си идваше на мястото, в това число и разклатените семейни устои.
Непредубедени капацитети признаваха, че адвокат Гуч получава такива такси от помирените клиенти, каквито биха му платили, ако въпросните дела се гледаха в съда. А предубедените твърдяха, че хонорарите му били двойни, защото и без друго каещите се двойки рано или късно се връщали, за да бъдат разведени.
През юни настъпваше сезон, когато правният кораб на адвокат Гуч (да използваме собствения му метафоричен образ) замираше почти в пълно безветрие. Мелницата на разводите през юни се върти доста бавно. Това е месецът на Купидон и Хименей.
Тогава адвокат Гуч седеше бездействащ в междинното помещение на своята пуста тристайна кантора. Малко антре свързваше — или по-скоро разделяше — този апартамент от коридора. Там бе разквартируван Арчибалд, който изтръгваше от посетителите техните визитни картички или устни легитимации и ги отнасяше на своя господар, докато те чакаха.
Внезапно откъм външната врата се разнесе мощно тропане. В момента, в който отвори, също тъй мощно Арчибалд бе отстранен от пътя на посетителя, който без полагаемата се почит се устреми към кабинета на адвокат Гуч влетя вътре и се тръшна с добродушна безцеремонност в едно удобно кресло, поставено точно срещу въпросния господин.
— Вие сте Финеас К. Гуч, адвокат? — попита той с тон и интонация, които незабавно превърнаха думите му едновременно във въпрос, потвърждение и обвинение.
Преди да се ангажира с отговор, адвокатът измери своя евентуален клиент с един от своите мигновени, но проницателни и преценяващи погледи.
Мъжът бе от типа хора с натрапчиво присъствие — едър, енергичен, предизвикателен и безцеремонен като поведение, суетен без съмнение, малко наперен, високомерен и лишен от каквато и да е стеснителност. Беше облечен добре, но с нюанс на натруфеност. Търсеше си адвокат, но ако причина за това бяха някакви предполагаеми неприятности, това по никакъв начин не личеше в лъчезарния му поглед и дръзка осанка.