— Откъде знаеш това име?
— Имам си източници.
Страховито и неясно чувство изригна в гърдите ми; усещане, което не можех докрай да определя. Беше някъде между омразата и отчаянието, но без в действителност да се покрива с някое от двете. То растеше и се нажежаваше все повече, предизвиквайки у мен желание да закрещя срещу Картър и самодоволния, разбиращ израз на лицето му. Исках да заблъскам ангела с юмруци или да се преобразя в нещо ужасяващо. Не знаех откъде е научил това име, но то събуди в мен някакво спящо чудовище, което бях спотаила дълбоко в себе си.
Той продължи хладно да ме наблюдава, без съмнение четейки мислите ми.
Бавно осъзнах къде се намирам. Смразяващите коридори. Разтревожените посетители. Забързаният персонал. Успокоих дишането си и спрях върху ангела унищожителния си поглед.
— Никога повече не ме наричай така. Никога.
Той вдигна рамене, все още усмихнат:
— Грешката е моя.
Елегантно се завъртях на токчетата си и го оставих там. Втурнах се към колата си и дори не осъзнах, че шофирам, докато не стигнах до средата на моста. От очите ми се стичаха сълзи.
Глава 12
— Човече, ако Джером ме беше заплашил, че ще ме прибере някъде, нямаше да душа наоколо.
— Не душа. Просто разсъждавам.
Питър поклати глава и отвори една бира. Седях с него и Коди в кухнята им в деня след нападението над Хю. Току-що бяха донесли пица с шунка и ананас, която двамата с Коди нагъвахме, а другият вампир просто гледаше.
— Защо не приемеш нещата такива каквито са? Джером е казал истината и се отнася за ловец на вампири.
— Не. Няма начин. Нищо не се връзва. Нито глупавия начин, по който се държат Картър и Джером. Нито нападението над Хю. Нито пък шибаната бележка, която получих.
— Мислех, че през цялото време получаваш шантави любовни бележки. „Сърцето ми кърви заради теб, Джорджина.“ Написано с истинска кръв. Нещо подобно.
— Да, нищо не може да трогне едно момиче така, както самоизтезанието — промърморих аз.
Отпих жадно глътка „Маунтин Дю“ и се върнах към пицата си. Наистина, по отношение на захарта и кофеина, „Маунтин Дю“ бе почти толкова добро, колкото и мокачиното.
— Ей, защо нищо не ядеш?
Питър вдигна бирата си като обяснение:
— На диета съм.
Взрях се в бутилката: „Голдън Вилидж“. Слабо газирано светло пиво. Замръзнах. Слабо газирано?
— Питър… ти си вампир. Не си ли поначало на нисковъглеродна диета13?
— Няма полза — изкиска се Коди, обаждайки се за първи път. — Вече му изтъкнах този довод. Не иска да чуе.
— Ти не би ме разбрала. — Питър замислено изгледа пицата ни. — Нали можеш да се преобразяваш, в каквото си поискаш.
— Да, но… — погледнах към Коди. — Наистина ли може да напълнее? Телата на безсмъртните не са ли… не знам… неподдаващи се на промени? Или неподвластни на времето? Нещо подобно?
— Ти би трябвало да знаеш по-добре от мен — отговори ми той.
— Ядем и други неща. — Питър засрамено поглади корема си. — Не само кръв. Всичко ми се лепи.
Това беше най-шантавото нещо, което бях чувала след смъртта на Дуейн.
— Стига, Питър. Ставаш смешен. Остава да отидеш в клиниката на Хю да молиш за липосукция.
Той засия:
— Мислиш ли, че ще помогне?
— Не! Изглеждаш добре. Изглеждаш такъв, какъвто винаги си бил.
— Не знам. Където и да отидем, все Коди привлича вниманието. Навярно трябва още да изруся бодличките си.
Пропуснах да отбележа, че когато е станал вампир, Питър е бил почти на четирийсет и косата му бе доста прошарена. Коди беше съвсем млад — едва на двайсет, и развяваше красива светлокафява лъвска грива. Безсмъртните, които преди това са били човешки същества, замръзваха непроменени във възрастта и вида, в които бяха станали безсмъртни. Ако двамата вампири все още посещаваха клубове и колежански барове, без съмнение Коди жънеше повече успехи.
— Губим си времето — обявих аз в желанието си да отвлека Питър от проблема с външния му вид. Искам да разбера кой нападна Хю.
— Исусе Христе, само за това мислиш! — отсече той. — Защо просто не изчакаш всичко да се изясни?
Добър въпрос. Не знаех защо. Нещо ме подтикваше да открия истината, да направя каквото мога, за да защитя себе си и приятелите си. Не можех просто да остана безучастна.
13
Напитките се газират с въглероден двуокис, т.е. слабо газираните напитки съдържат по-малко въглероден двуокис. — Бел.прев.