Выбрать главу

        без радостта на нощите със вас!

СЛАЙ

        Да, прекалил съм. Всички зад вратата!

        Събличкай се, мадам, и във кревата!

ПАЖЪТ

        Ах, господарю, май ще трябва още

        да потърпим със вас една-две нощи

        или поне до залез, друже мил,

        защото лекарят е наредил,

        за да не се възвърне болестта ви,

        жена ви засега да ви остави

        без ласките си. Вярвай, мили мой,

        че сигурно напълно прав е той

        да настоява…

СЛАЙ

        Точно така: той е напълно прав и толкоз настоява, че вече се не трае! Но хич не ми се ще да изпадна отново в бълнуване. Ще отложа тази работа въпреки кръвта и плътта!

Влиза Четвърти Слуга.

ЧЕТВЪРТИ СЛУГА

        Актьорите на ваша чест узнали,

        че злото вече сте преодоляли,

        приготвили са весела пиеса;

        понеже всички лекари и те са

        дошли до убеждение такова,

        че меланхолията е основа

        на лудостта, бъдете тъй добри

        да почетете техните игри,

        защото всяка радостна забава

        цери от зло и дните удължава!

СЛАЙ

        Че хубаво! Нека започват! Само че какво е това „пиеса“? Нещо като коледарски игри или нещо с фокуси?

ПАЖЪТ

        Не, мили мой, пиеса — туй е нещо,

        приготвено за по-изтънчен вкус.

СЛАЙ

        По-вкусно, значи? Е, дай го да го вкусим!

ПАЖЪТ

        Не, мили, то е нещо като разказ.

СЛАЙ

        Добре! Но ти седни до мен, мадам!

        Веднъж сме млади… Още по-насам!

Остават да наблюдават действието.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Площад в Падуа.

Влизат Лученцио и Транио.

ЛУЧЕНЦИО

        Най-сетне, верни Транио, изгарян

        от страстното желание да видя

        град Падуа, разсадник на изкуства,

        в Ломбардия пристигнах — тази китна

        градина на Италия, — окрилян

        от бащиния топъл благослов

        и придружен от тебе, мой слуга

        доверен и изпитан. Тук ще спрем,

        за да отдъхна и поема после

        по пътя на високите науки.

        Роден съм в Пиза, град навред известен

        с достойните си граждани; баща ми

        е знайният навсякъде търговец

        Винченцио, от старото семейство

        на Бентивольовците. Техен кълн,

        отраснал във Флоренция, аз трябва

        да оправдая скритите надежди,

        като окича име наследено

        с деяния на лична добродетел.

        По тез причини, Транио, решил съм

        да се вглъбя във точно тоз отрасъл

        на знанието, който поучава

        как щастие с добро се получава.

        Какво ще кажеш ти? Защото аз

        заради Падуа оставих Пиза,

        тъй както жадния плувец навлиза

        от плитчините в морска глъбина.

ТРАНИО

        Mi perdonate16 господарю мой

        споделям чувствата ви и се радвам,

        че толкоз постоянствате във свойто

        решение да смучете нектара

        на философията. Но едно

        ще ви се моля: като задълбаем

        в суровите морални дисциплини,

        дано дотам не станем ний стоици17,

        че само да стоим като дръвници,

        и толкоз Аристотеля18 да славим,

        че лекия Овидий19 да забравим!

        Логично със приятели бъбрете,

        риторика в спор уличен учете,

        с поезия и музика правете

        приятен своя ден и се хранете

        със разни математики дълбоки

        и разни метафизики високи,

        но само щом сърцето ги желае.

        Без радост няма полза, туй се знае.

        Учете туй, което ви се нрави!

ЛУЧЕНЦИО

        Благодаря ти за словата прави,

        мой Транио! Да беше тук Биондело,

        наели бихме, без да губим време,

        квартира, подходяща да приеме

        познанствата, които ще завържем…

        Но гледай там! Какво е туй?

ТРАНИО

                                Прилича

        на представление във ваша чест!

Влизат Баптиста, Катерина, Бианка, Гремио и Хортензио.

Лученцио и Транио отиват встрани.

вернуться

16

…„Mi perdonate“… (разв. итал.) — простете ме!

вернуться

17

Стоици — гръцка философска школа, която проповядвала вярност към нравствените принципи и отхвърляла човешките страсти.

вернуться

18

Аристотел — прочут гръцки философ, родоначалник на перипатетичната школа, роден в Стагира (384–322 г. пр.н.е.)

вернуться

19

Овидий — Публий Овидий Назон (43 г. пр.н.е. — 17 г. сл.н.е.) — римски поет, умрял изгнаник в гр. Томи — днешна Кюстенджа. Тук споменат като автор на поемата „Любовно изкуство“.