А първи да го бях ударил сам,
кой щеше да е битият, не знам!
ПЕТРУЧИО
Тъпак и безобразник! Представи си,
Хортензио, аз казах му да удря
по твоята врата, а той не иска!
ГРУМИО
Да удрям по вратата ли? О, боже!
Не викахте ли: „Удряй по врата ми!
Налагай ме с юмруци! Блъскай здраво!“?
А пък сега извъртате словата,
че не било по врат, а по… вратата!
ПЕТРУЧИО
Млъкни или пръждосвай се, ти казвам!
ХОРТЕНЗИО
Петручио, спокойствие! Тук има
безспорно някаква неразбория;
а Грумио е стар, добър слуга.
Я да оставим туй! Кажи ми, друже,
кой вятър тъй щастливо те довея
във Падуа от древната Верона?
ПЕТРУЧИО
Тоз, който пръсва младите далече
от бащин дом, където сбират само
оскъден опит. Казано накратко:
Антонио, баща ми, се помина
и аз се впуснах да пътувам с цел
да се оженя и забогатея;
домът ми е богат и джобът — пълен,
пътувам и се радвам на света!
ХОРТЕНЗИО
Че щом е тъй, Петручио, веднага
да те представя на една девойка,
която — предварително ти казвам —
е опърничава и страшно дива,
но зестрата й, вярвай, си я бива
и още как!… Но ти си ми приятел
и затова не ти я препоръчвам.
ПЕТРУЧИО
Хортензио, другари като нас
разбират се с две думи: ако знаеш
девойка, за Петручио добра
(а той би искал златото да пее
на сватбата му!), даже и да бъде
като жената на Флоренций26 грозна,
като пророчица Сивила27 — дърта,
като Ксантипа28 на Сократа — злобна,
насам я давай! Нека да беснее
по-зле от буря във Адриатика,
не ще успее тя да предизвика
обрат във чувствата ми! Аз дошъл съм
да сключа брак щастлив във този град,
а брак щастлив, туй значи брак богат!
ГРУМИО
Той, синьоре, ви каза съвсем ясно намеренията си: бройте му повечко злато и можете да го ожените за една булка, колкото шушулка: или за най-дъртата вещица, дето няма един зъб в устата си, но пък има болести, колкото двайсет и пет стари кранти! За него, щом звъни пара, работата е добра!
ХОРТЕНЗИО
Тогаз, Петручио, да ти разкажа
това, което на шега подхвърлих:
аз мога да те свържа със девица
богата, хубава, със ум развит
и имаща тоз само недостатък —
но който е достатъчен с остатък —
че остра е устата й оттатък
търпимото и толкоз е проклета,
че и да бях дори съвсем пропаднал,
не бих я взел за цяла златна мина!
ПЕТРУЧИО
Мълчи! Така говориш ти, защото
не си узнал цената на златото!
Баща й кой е, щом ми кажеш ти,
ще я поискам, даже да трещи
по-зле от гръмотевица наесен!
ХОРТЕНЗИО
Баща й казва се Баптиста Минола,
човек възпитан и със чест позната;
а тя е Катерина и е минала
край възпитанието на бащата,
Това е най-зловредният език
на цяла Падуа!
ПЕТРУЧИО
Не я познавам,
макар че знам баща й. Те със моя
навремето се знаеха добре.
Хортензио, не ще ме хване сън,
додето не я видя! Извинявай,
но чувствам — трябва да те изоставя,
освен ако ме придружиш до тях!
ГРУМИО
Моля ви, уважаеми, не го спирайте, щом го е прихванало! Честна дума, ако тя го познаваше, както аз го познавам, щеше да й бъде ясно, че крясъците при него не минават. И двайсет пъти да му каже „негодник“, „простак“ и така нататък, окото му няма да мигне. Само да го закачи, той така ще откачи, че тя ще пририта от риториката му, той ще я сравни със земята от сравнения! Щом го види, вашата Катерина ще се изкатери като котка на дърво! Казвам ви, не го знаете!
26
Флоренций — рицар-герой на средновековна повест, който, спасен от извънредно грозна жена, я взема за съпруга.
27
Сивила — нарицателно име за някои жени, на които древните римляни приписвали пророчески дарби. Най-прочута от тях била, според легендата, Кумейската Сивила (от гр. Куме в Ю. Италия), която доживяла до седемстотингодишна възраст.