ПОРЦИЯ
Осъденият, принце, рядко смята,
че право го е съдил съдията.
АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ
Какво тук пише?
Чете.
„Седем пъти в огън бях,
седем пъти туй разбрах:
Следвай разума без страх,
а бъди с мечтите плах.
Много хора с горд замах
гонят сенки и за тях
стават като мен за смях.
В път обратен вдигай прах
и прости тоз малък грях,
че над теб се подиграх.“
О, и век да чакам тук,
краят няма да е друг!
Малко ли ми бе това —
една глупава глава,
та сега, о, богове,
трябва да се връщам с две?
Сбогом, ангел мой. До смърт
клетвата ще пазя твърд!
Излиза със Свитата си.
ПОРЦИЯ
…Така молецът каза на свещта.
Тез мъдреци уж знаят сто неща,
но нещо щом потрябва да решат,
успяват безотказно да сгрешат!
НЕРИСА
Тя, старата пословица си знае:
бесило ли, венчило ли — съдба е!
ПОРЦИЯ
Е, да. Спусни завеската, Нериса!
Влиза Слуга.
СЛУГАТА
Къде ли господарката се дява?
ПОРЦИЯ
Тя дява се, приятелю, тъдява.
СЛУГА
Простете, господарко!… Вън пред входа
пристигнал е венецианец млад
да извести, че вашият палат
ще бъде посетен от този, чийто
слуга бил той и от чието име
донесъл е веществени привети,
което значи, думи на поети,
скрепени с дарове. За пръв път виждам
любовен пратеник със толкоз чар.
Предшествува той своя господар,
тъй както чист априлски ден долага,
че лятото разкошно е на прага!
ПОРЦИЯ
Достатъчно! Предчувствам, ще ми кажеш,
че е красавец като теб. Нериса,
върви след мен — жадувам да узная
кого предшества нежният вестител,
разхвалван тъй от тоз приятел тук!
НЕРИСА
Басанио! Не може да е друг!
Излизат.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
Улица във Венеция.
Влизат Соланио и Салерио.
СОЛАНИО
Какво ново към Риалто?
САЛЕРИО
Още се говори, че един от корабите на Антонио — и то със скъпа стока — е претърпял крушение при Гудуинските плитчини40 — май че тъй ги наричат англичаните — едни опасни пясъци, в които лежат погребани скелетите на много горди съдове. Та това е новото, ако кума Мълва е жена, на която може да се дава вяра.
СОЛАНИО
Бих желал този път да излезе по-лъжлива от всички кумици, дето си хрупкат сладко маковите сладкиши, а се правят пред съседките, че ронят горчиви сълзи по третия си мъж! Но работата е в това, — казано без много заобикалки и направо към целта — че нашият Антонио, честният Антонио — о, ако можех да намеря дума, която да придружава достойно името му…
САЛЕРИО
Е, стига толкова! Казвай, каквото ще казваш, до края!
СОЛАНИО
Краят е, че Антонио е загубил нещастния си кораб!
САЛЕРИО
И дай боже, това да е краят на нещастията му.
СОЛАНИО
Да кажа бързо „амин“, че току-виж дяволът прекосил молитвата ми! Ей го, иде самолично!
Влиза Шейлок.
Е, Шейлок, какво ново в търговския свят?
ШЕЙЛОК
Вие сте знаели — и то отлично, по-отлично от всички! — че дъщеря ми се готви да хвръкне от къщи!
САЛЕРИО
Разбира се. Аз дори познавам шивача, който й уши крилцата.
СОЛАНИО
Но и ти, Шейлок, не може да не си знаел, че щерка ти се е оперила. А едно пиле, щом се опери, излита от гнездото!
ШЕЙЛОК
Тя ще бъде осъдена за това на вечни мъки!
САЛЕРИО
Непременно, ако дяволът й бъде съдник!
ШЕЙЛОК
Моята собствена плът и кръв да въстава!
СОЛАНИО
Собствена? Не думай, стара мършо! На тези години и още въстава?
ШЕЙЛОК
Казвам „плът и кръв“ за дъщеря си, много добре разбирате!
САЛЕРИО
40
Гудуински плитчини — пясъчни плитчини в устието на Темза, където често са ставали корабокрушения.