Че от твоята до нейната плът има разлика, колкото от катрана до слоновата кост, а пък кръвта ти прилича на нейната, колкото бледото рейнско на червеното бургундско. Ти я кажи друго: вярно ли е, че Антонио е претърпял загуби по морето?
ШЕЙЛОК
Ай, това е второто ми нещастие! Този фалирал разсипник, този прахосник, който сега не смее да си покаже носа на Риалто, а преди, просякът му с просяк, се перчеше издокаран по тържището! Да помни полицата си! Той ме наричаше лихвар — да помни полицата! Даваше в заем пари само от християнска любов — да помни полицата!
САЛЕРИО
Все пак сигурен съм, че и да изпусне срока, ти няма да му искаш месото я! За какво би ти послужило?
ШЕЙЛОК
За стръв, да ловя риба с него! Щом не го бива за храна, поне да нахрани мъстта ми! Той петнеше името ми на всяка крачка и ми е намалил доходите най-малко с половин милион! Той се смееше на загубите ми и хулеше печалбите ми, оскърбяваше народа ми и разваляше сделките ми, охлаждаше приятелите ми и разпалваше неприятелите. И защо? Защото съм бил евреин! Та няма ли евреинът очи? Няма ли евреинът тяло, ръце, крака, сетива, чувства, страсти? Не се ли храни със същата храна като християнина, не го ли раняват същите оръжия, не страда ли от същите болести и не оздравява ли от същите лекове, не се ли поти лете и не зъзне ли зиме като него? Като ни убодете, не кървим ли; когато ни гъделичкате, не се ли смеем; когато ни отровите, не умираме ли? Е, като е тъй, когато ни обиждате, не трябва ли да мъстим? Щом приличаме на вас във всичко останало, трябва да ви приличаме и в това! Ако християнин бъде оскърбен от евреин, на какво го учи християнското му смирение? На мъст! Тогава, щом християнин оскърби евреина, каква трябва да бъде по християнски пример еврейската прошка? Пак мъст, нали! Вие ни учите на жестокост и аз ще приложа урока ви! И ще гледам да надмина учителите си!
Влиза Слуга.
СЛУГАТА
Господа, моят господар, синьор Антонио, е у дома си и би желал да говори с двама ви.
САЛЕРИО
Тъкмо го търсехме навсякъде.
СОЛАНИО
Ха, още един от племето! И трети като тези двама не можеш намери освен ако самият дявол стане евреин!
Соланио, Салерио и Слугата излизат.
Влиза Тубал.
ШЕЙЛОК
Казвай, Тубал, какви новости от Генуа? Откри ли дъщеря ми?
ТУБАЛ
Бях на много места, където говореха за нея, но не успях да я намеря.
ШЕЙЛОК
Ай, ай, ай! Един диамант от Франкфурт, платен две хиляди дуката — хвръкнал! Проклятието не беше падало досега върху народа ми, не бях го усещал до днес! Две хиляди дуката само в него и още колко, колко скъпоценности! Ах, крадлата! Бих искал да я видя мъртва в краката си, с тези ценности по ушите! Да я зърна просната в ковчега, с дукатите ми в него! И нищо ново за тях, казваш? Тц-тц-тц! И кой знае колко си пръснал да я търсиш? Загуба подир загуба! Колкото откраднатото, още толкоз похарчено по диренето на крадците! И никаква отплата, никакво възмездие! Нито нейде поне някое друго нещастие освен туй, дето тегне на моите плещи; други въздишки освен тези от моята гръд; други сълзи освен тези в моите очи!
ТУБАЛ
Не, нещастия сполетяват и други. В Генуа чух, че Антонио…
ШЕЙЛОК
Какво, какво, какво? Нещастие? Нещастие?
ТУБАЛ
Да, един от корабите му потънал на връщане от Триполис.
ШЕЙЛОК
Благодаря ти, господи! Благодаря ти, господи! Но вярно ли е, вярно ли е?
ТУБАЛ
Говорих с неколцина моряци, които са се спасили.
ШЕЙЛОК
Благодаря ти, добри ми Тубал! Добри новини, добри новини! Къде говори с тях? В Генуа ли?
ТУБАЛ
Да. И пак там узнах, че дъщеря ти била похарчила за една нощ в града осемдесет дуката.
ШЕЙЛОК
Ох, прободе ме! Няма да го видя вече това злато! Осемдесет дуката наведнъж! Осемдесет дуката!
ТУБАЛ
А на връщане пътувах с неколцина, на които Антонио дължи пари, и те се кълняха, че фалитът му бил сигурен.
ШЕЙЛОК
Ох, как се радвам! Аз ще го измъча, аз ще го изтерзая! Как се радвам!
ТУБАЛ
И един от тях ми показа пръстена, който бил получил от дъщеря ти срещу една маймунка.
ШЕЙЛОК
Ах, чума да я!… Ти ме убиваш, Тубал! Това е бил моят тюркоаз41! Този, който ми подари Лия, преди да се оженим! Не бих го дал за цяла гора с маймуни!
ТУБАЛ
Но пък е сигурно, че Антонио е разорен.
41
Тюркоаз — в миналото се е смятало, че тюркоазът притежава вълшебни свойства, между които и това да изглажда семейните конфликти, и затова е бил чест сватбен подарък.