ВСИЧКИ
БАСАНИО
Едно е външност, а пък друго — същност.
Украсата — каква велика сила!
В съда кое престъпническо дело,
подправено със словеса умело,
не се е отървало? От амвона
коя греховна ерес, подкрепена
от изглед благ и два свещени текста,
не е успяла да добие вид
на божа правда? Няма ни един
порок човешки, да не носи външно
цвета на добродетел! Само колко
страхливци, надарени със сърца
измамни като стъпала от пясък,
са пуснали бради като на Марс43.
но изкорми ги — черният им дроб,
във който смелостта се съхранява,
не чер, а млечнобял ще се окаже.
Затуй и кичат се с мъжествен нараст,
да плашат гаргите! Ами жените,
нима не си купуват хубостта
на грамове? И, о, природно чудо:
тез, дето с нея кичат се по-тежко,
по-леки се оказват! Кой не знае,
че буклите им, тези златни змийки,
играещи тъй младо със ветреца,
получени са често във наследство
от чужди чар, че расли са на череп,
отколе в гроба? Всякоя украса
е бряг, приканващ със скали подводни,
красиво було, под което често
се крие грозотия. Тя е ловка
примамка, чрез която хитростта
пленява разума. Затуй, о, злато,
разкошно, но все пак неуголило,
глада на Мидас44, аз не те желая!
И теб не ща, сребро, посредник, тичащ
между човеците! Но ти, олово,
ме трогваш със суровото си слово
и радваш ме със своя облик сив.
Избирам те! Дано да съм щастлив!
ПОРЦИЯ
Как всички други чувства отлетяха;
съмненията, рязката уплаха,
гнетът и ревността зеленоока!
Любов, смири на радостта потока,
възторга сдръж, екстаза отслаби —
със щастие преляло да не би
да ме удавят!
БАСАНИО (отваря оловното ковчеже)
Порция! Ликът ви!
Не, не, успял е някой полубог
почти да сътвори човек отново!
О, тез очи! Дали се движат те,
или така изглежда ми, защото
аз движа своите? О, двете устни,
които дъх нектарен е открехнал!
Такава именно раздяла сладка
на сладката им дружба отговаря!
Косите? Да, художникът от тях
с умение на паяк изтъкал е
златиста мрежа, за да падат в нея
като комарчета сърцата мъжки;
но как с очите е успял, не зная —
когато нарисувал е едното,
как то не му е заслепило двете,
та смогнал е да му изпише братче?
А както моята похвала куца
пред таз тъй вярна снимка от живота,
така самата тя напразно тича
зад образеца жив!… Но нека видим
какво ще ми предскаже този свитък:
Чете.
„Ти разбра, че външността
често крие суета
и под мойта сивота,
смел, отвори си врата
към сплавта от красота
и душевна чистота.
Ако нейде по света
нямаш другаде мечта,
за целувката света
слей със Порция уста!“
Мил свитък, но угодно ли е вам?
Пристъпвам, за да взема и да дам!
Целува я.
Като атлета, който чувства ясно
сред одобрението многогласно,
че е надвил, но още изумен е
и в шемет пита се: „Дали за мене
са всички тез възторзи, или не?“,
така и аз, пред вас на колене,
със кръв, шумяща във главата лудо,
не вярвам в туй невероятно чудо,
додето то е голо и само,
без подпис ваш, заверка и клеймо.
ПОРЦИЯ
Басанио, мой скъпи, туй съм аз.
Не съм тщеславна, но заради вас
43
Марс
44
Мидас