СЛУГА на Парис
СЛУГА на Диомед
ЕЛЕНА — съпруга на Менелай
АНДРОМАХА — съпруга на Хектор
КАСАНДРА — дъщеря на Приам, пророчица
КРЕСИДА — дъщеря на Калхас
Троянски и гръцки войници и придружители
Място на действието — Троя и гръцкият стан пред нея.
Пролог
Пред вас е Троя2. Страшните в гнева си
царе на многоостровна Елада
запълнили са залива Атински
със кораби, войници и машини
за кървава война. Шейсет и девет
златовенчани вдигат вече котва
към Фригия3 със клетва да затрият
града, зад чийто твърдостенен обръч
съпругата на Менелай, Елена,
блаженствува със своя похитител,
разпуснатия Парис. И в това е
причината на свадата. Те стигат
до Тенедос4 и в неговия пристан
вместителните кораби изригват
товара си. В Дарданските5 полета,
за бой готови, гърците разпъват
надменни шатри. А градът Приамов
пред тях залоства свойте шест врати
(Антеноридас, Хетас, Троас, Хелас,
Дардания и Тимбрия) със плътно
прилягащи в гнездата си резета
и яки скоби…
Но нетърпението гъделичка
припрените сърца и ето вече
и двата стана — гърци и троянци —
на карта слагат всичко… И сега
аз, Прологът6, явявам се пред вас,
любезни зрители, със щит и в броня
(но не че имам толкоз малко вяра
във дарбата на автор и актьори,
а само за да бъда във стила
на разказа) и тук съм да ви кажа,
че вече сме в средата на войната
и че от нея ще представим само
което вмества се в една пиеса.
Започваме. Дано да ви хареса! —
Театърът и той една война е.
Успех? Разгром? Отде човек да знае?
Първо действие
Първа сцена
В Троя.
Влизат Пандар и Троил.
ТРОИЛ
Не, не, ще смъкна всичко туй. Повикай
оръженосеца да ми помогне!
Защо да се сражавам вън от Троя,
когато в мене тук се води бой?
Да идат тез от нас, които имат
сърце за битка. Мойто е отнето.
ПАНДАР
Няма ли да престанеш най-сетне?
ТРОИЛ
Какво да правя? Гърците са силни
и колкото са силни, толкоз хитри,
а колкото са хитри, толкоз храбри;
пък аз по-мек съм от жена във сълзи,
по-слаб от спящ, по-тъп от неграмотен,
по-плах от девственица в тъмна доба
и по-неопитен от младенец!
ПАНДАР
Добре, дотегна ми да те успокоявам. Отсега нататък не се бъркам в твоята работа и няма да си мръдна пръста за тебе. Който иска да яде баница, трябва да изчака, докато му смелят брашното.
ТРОИЛ
А аз не чаках, тъй ли?
ПАНДАР
Чакал си да го смелят. Но трябва да изчакаш и да го пресеят.
ТРОИЛ
Изчаках и това!
ПАНДАР
Чакал си! Но сега трябва да изчакаш и докато го омесят.
ТРОИЛ
И за това съм чакал!
ПАНДАР
Да, но има и още. И в това „още“ влизат втасването, разточването, мятането, изпичането, изваждането… А после трябва и да изчакаш изстиването, че току-виж си си изгорил устата.
ТРОИЛ
Ах, моите страдания самото
Търпение, макар и божество,
не би изтраяло! Когато съм
на царската трапеза и в ума ми
се появи прекрасната Кресида…
Изменник! Нима имало е миг,
когато тя от него да отсъства?
ПАНДАР
Да, снощи тя беше по-красива от всякога и от всички жени, които съм виждал.
ТРОИЛ
Бях почнал да ти казвам, че когато
въздишката сърцето ми издуе
до пръсване, за да не ме усетят
баща ми или Хектор, аз я скривам
зад бръчки на престорена усмивка,
подобна на хапливо слънце зиме,
а скръб под смях да криеш е като
страдание, сред смях щом дойде то!
ПАНДАР
Ако косата й не беше малко по-тъмничка от косата на Елена — много важно! — нямаше да има сравнение между тях. Тя ми е роднина, и то се знае, не е редно да я хваля, но да беше я чул някой, като говореше вчера, както аз я чух! Не искам да подценявам ума на сестра ти Касандра, но…
ТРОИЛ
Мълчи, Пандаре! Ах, мълчи, Пандаре!
Когато казвам ти в какво море
потънали са моите надежди,
недей ми спомня колко лакти има
до дъното, където те лежат!
Аз казвам ти, че луд съм по Кресида,
а ти говориш, че била прекрасна
и вливаш в наранената ми памет
очите й, косата й, страните,
2
5
6