вървежа й, гласа й, ах, таз нейна
ръчица, пред чиято белоснежност
е всяка друга белота мастило,
подписващо срама си; пред чиято
ефирна мекота е грапав пухът
на лебеда, а допирът най-нежен —
по-груб от допир на селяшка длан!
Да, тъй ми ти говориш — и не лъжеш,
но твойта реч във всяка моя рана
не мас целебна втрива, а върти
безжалостното острие, което
я е отворило!
ПАНДАР
Не съм измислил нищо!
ТРОИЛ
Дори не каза всичко!
ПАНДАР
Добре, добре! Няма да се меся! Нека си бъде, каквато е! Ако е красива — по-добре за нея, ако не е — има с какво да се разкраси!
ТРОИЛ
Пандаре, моля те! Недей, Пандаре!
ПАНДАР
Пада ми се! Получих страдание за страдание! Неоценен от тебе, зле разбран от нея! Насам-натам, насам-натам, като совалка, а благодарност жалка!
ТРОИЛ
Как? Сърдиш се? И на кого? На мене?
ПАНДАР
Понеже ми е роднина, значи, не може да бъде красива като Елена; когато, ако не ми беше роднина, щеше да бъде красива в делник, колкото онази е в празник. Но какво ме засяга! Пет пари не давам, ако ще и арапка да е! Все ми е едно!
ТРОИЛ
Нима съм казал, че не е красива?
ПАНДАР
Безразлично ми е какво си казал! Луда е, че стои тука, след като баща й си замина! Да върви при гърците — щом я видя, ще й го кажа! Вече не се меся, пръста си няма да мръдна за вас!
ТРОИЛ
Пандаре!…
ПАНДАР
Не!
ТРОИЛ
Мой сладички Пандаре!…
ПАНДАР
Моля ти се! Нито дума повече! Оставям всичко, както съм го заварил, и точка!
Излиза. Тръбен звук за тревога.
ТРОИЛ
Млъкни, див шум! Кресливи звуци, спрете!
Глупци и там, и тук! Не, не, Елена
не е дотам красива, че да трябва
да й рисувате портрета вие
с кръвта си всеки ден! За моя меч
тя подтик твърде слаб е… Тоз Пандар!
О, богове, как мъчите ме вие!
Аз мога да достигна до Кресида
единствено чрез него, а пък той
се увещава да я увещае
тъй мъчно, както тя — да отговори
на мъжки зов! О, светли Аполоне7,
заклевам те във любовта на Дафна,
кажи какво сме ний? Да, зная, зная:
Кресида бисер е с отблясък млечен.
Домът й е индийски бряг далечен.
С надежда да се върна тук богат
към него тръгвам аз — търговец млад,
но между мене и целта ми има
безкрайна шир със глъб неизмерима —
и в тая шир сред бури, мрак и вой
Пандар е моят кораб и конвой!
Тръбен звук за тревога. Влиза Еней.
ЕНЕЙ
Защо не си във битката, Троиле?
ТРОИЛ
Защото тъй!… Знам, туй са женски думи,
но женско е и да останеш вкъщи,
когато вън се бият, тъй че те
са подходящи в случая… Кажи ми
какви са вестите отвън, Енее?
ЕНЕЙ
Че Парис се е върнал. И ранен.
ТРОИЛ
Така ли? От кого?
ЕНЕЙ
От Менелай.
ТРОИЛ
Тогава ще му мине в кратък срок —
навярно оня го е боднал с рог!
Тръбен звук за тревога.
ЕНЕЙ
Чуй, вънка има хубава забава!
ТРОИЛ
Далеч по-хубава във къщи става,
да ставаше желаното от нас!
Пак в боя?
ЕНЕЙ
Да!
ТРОИЛ
Ще дойда с теб и аз!
Излизат.
Втора сцена
В Троя.
Влизат Кресида и Александър.
КРЕСИДА
Видя ли кои минаха ей там?
АЛЕКСАНДЪР
Да, старата царица8 и Елена.
КРЕСИДА
Къде са тръгнали?
АЛЕКСАНДЪР
Да гледат боя
от източната кула, чийто връх
владее долината. Хектор, който
е винаги спокоен, днес бе сприхав:
нахокал Андромаха, зашлевил
слугата си и още до зората —
печалба сякаш има от войната, —
излезе във полето, дето всяко
цветенце със пророчески сълзи
оплака горко бъдещите жертви
на неговия гняв.
КРЕСИДА
Защо е гневен?
АЛЕКСАНДЪР
Дочух, че в гръцката войска се биел
един гигант с троянска кръв, и то
пръв негов братовчед. Аякс на име.
КРЕСИДА
Е, та какво?
АЛЕКСАНДЪР
Това, че оня нямал
7