ПАНДАР
Кажи ми една от тях!
КРЕСИДА
Главната от тях е да не ти казвам нищо. Така, ако не опазя онова, което не бих желала да ми бъде засегнато, поне ще се опазя от бързата разгласа на моето поражение. Освен ако мястото се подуе — тогава никакви хватки не помагат!
ПАНДАР
Ама и ти си една!
Влиза Момче.
МОМЧЕТО
Господарю, моят господар Троил иска да говори незабавно с вас.
ПАНДАР
Къде?
МОМЧЕТО
У дома ви. Там си сваля доспехите.
ПАНДАР
Добре, момчето ми. Кажи му, че идвам.
Момчето излиза.
Боя се, че е ранен. Сбогом, племеннице!
КРЕСИДА
Сбогом, чичо!
ПАНДАР
Ще се върна скоро.
КРЕСИДА
О, убедена съм в това.
ПАНДАР
Един малък дар от Троил ще те убеди и в другото.
Излиза.
КРЕСИДА
Без дарове ти би бил един твърде бездарен сводник!
Слова, сълзи, подаръци… С какво ли
не действа той, любов да му измоли,
а колко по е мил Троил за мен,
не в неговите думи отразен!…
Но предпазливо! Ангели сме ние,
дорде мъжът желаното добие,
а щом добие го, страстта му спада.
В лова, в лова е мъжката наслада!
Глупачка най-последна таз жена е,
която всичко знае, а не знае,
че любовта във мъжките гърди
е „след“ съвсем различна от „преди“.
Това закон е, от света по-стар:
„Щом иска — роб е, щом го има — цар!“
Затуй аз свойта обич всеотдайна
ще пазя от обичния си в тайна!
Излиза.
Трета сцена
В гръцкия стан.
Тръбен звук. Влизат Агамемнон, Нестор, Одисей, Диомед, Менелай и други.
АГАМЕМНОН
Царе, какъв потиснат яд е пуснал
по бузите ви тая жълтеница?
При всички хорски замисли до днес
обширните гаранции, които
надеждата е давала, след туй
са се стеснявали. Беди и пречки
изкълчват най-високите кроежи,
тъй както възлите по тез места,
където разните мъзги се срещат,
смущават стройния растеж на бора
и карат ствола му да се криви
встрани от пътя си. При туй, царе,
какво учудващо в това, че Троя
подир седемгодишната обсада
е още непристъпна, като знаем,
че всяко дело, за което спомен
достигнал е до наши дни, на дело
се е отбивало от своя прицел
и от предполагаемия начин,
по който трябвало е да върви
съгласно замислите? Щом е тъй,
защо, царе, наричате „позор“
делата си, когато те са само
проверки, чрез които Зевс изпробва
метала „Постоянство“ у човека?
Каква е тънкостта на тоз метал,
не става ясно, докато Фортуна15
усмихва се над нас: тогава всички —
и смел, и плах; и твърд и мекосърд;
и трезв, и луд; и учен, и невежа —
изглеждат равни. Но когато тя
навъси лик, различието духва
с веялката си мощна и отвява
фалшивото и лекото, а туй,
което има ценност и тегло,
остава непримесено и чисто.
НЕСТОР
Велики Агамемноне, със почит
към твойта власт богоподобна Нестор
ще доразвие мъдрите ти думи.
Човеците се проверяват вярно
в невярно време. Щом морето спи,
рояк от плитки лодчици се носи
по търпеливата му гръд наравно
със тежките галери; ала щом
разбойникът Борей16 разсърди малко
спокойната Тетида17, вижте там
как крепкоребрият и тежък кораб,
подскачайки между двете стихии
като Пегас18, разсича с остър кил
зелени водни хребети. А где е
нищожната черупчица, която
се мереше доскоро тъй нахално
с величието? В пристана или
нахранила Нептуна19! Тъй делят се
привидната и истинската храброст
и в бурите, които изпровожда
Фортуна на животните. При слънце
за стадото мухата е по-страшна
дори от тигъра, ала когато
огънат злобни вихри коленете
на възлестите дъбове, тя бързо
укрива се, а стадото рогато
отвръща с гняв на гневната съдба
и на рева с мучене, в същи ключ
със нейния!
ОДИСЕЙ
О, вожде и царю,
велики Агамемноне, ти, който
си мозък и гръбнак, сърце и дух
на Гърция, чиято мисъл трябва
да сбира мислите на всички нас,
дай слух на Одисеевото слово!
Напълно одобрявайки словата,
в които ти, могъщи със властта си,
и ти, почтени с възрастта си, толкоз
15
18