премъдрости изрекохте, че твойто,
о, Агамемноне, достойно беше
да бъде в бронз излято, а пък твойто,
о, сребровласи Несторе — да свърже
с незрима връв, по-яка от оста
на туй небе, слуха на всички гърци
към твоя многоопитен език,
та, казвам, одобрявайки ги, моля
все пак да чуете, о, ти, всевластни,
и ти, всемъдри, нещо и от мен!
АГАМЕМНОН
Ний слушаме те, умни Одисее,
и по сме сигурни, че празни речи
не ще открехнат твоята уста,
отколкото, че няма ум да звънне
в устата на проклетия Терсит!
ОДИСЕЙ
Отколе да е Троя разрушена
и мечът Хекторов — осиротял,
ако не беше следното:
едноначалието се забрави
и колкото са леките палатки
във лагера ни, толкова, уви, са
и лекомислените клики в него.
Главнокомандващият щом не е
единственият кошер, в който всички
принасят свойто, как ще има мед?
Нали когато заличи се рангът,
еднакво хубави са висш и низш?
Самите небеса, тоз център земен20,
планетите му — всичко съблюдава
чин, място, старшинство, посока, срок,
съотношение, годишно време,
дълг, форма, съгласувани в един
установен порядък; и затуй
над другите, във сфера по-висока,
на трон поставена е да царува
величествената планета Слънце,
която с поглед благ въздържа всички
влияния на лошите планети
и с царската си заповед застига
добри и зли, неспъвана от нищо.
Ала когато, лошо съчетани,
планетите се пръскат във безреда,
какви беди, разтрисания земни,
въздушни смутове и морски бури,
какви знамения, какви метежи,
промени, ужаси крушат, разкъртват,
изкореняват сговора семеен
между царствата! Щом разклатим ранга,
таз стълба към великите дела,
линее всеки почин! Как ще могат
сдружения, училища, еснафи,
търговски връзки между градове,
делени от морета, първородство,
синовна почит, дълг към старостта,
корони, скиптри, лаври да останат
по своите места, щом няма ранг?
Поотпуснете струната на ранга
и слушайте какъв раздор на звуци
веднага ще настане! Всяко нещо
ще встъпи в битка срещу всички други!
Послушните води ще се изпъчат
над бреговете си и ще превърнат
в огромно блато цялата земя;
по-силният над слабия ще властва,
баща си ще убива злият син;
добро и зло, чиято вечна битка
налага постоянната намеса
на правосъдието, ще загубят —
а с тях и правосъдието също —
значенията си. Тогава всичко
ще се сведе до силата, от нея
до пожелаването, а от него
до лакомията. И тая страст —
вълчица ненаситна — неизбежно,
изяла всичко друго, ще разкъса
и себе си!
Велики Агамемноне, такъв
ще бъде хаосът, щом няма ранг,
а на война, щом той не се зачита,
назад потръгва общото, от много
желание на всеки да напредне.
Главнокомандващият няма власт
над първия след него; той пък няма
над следващия; той — над тоз след него;
и тъй по примера на оня първи,
презрял началството си, всеки чин
бледнее от съперническа треска.
Тоз наш недъг крепи града Приамов
до днешен ден, не неговата сила.
Да, с туй ще свърша тази сказка своя:
от гръцка немощ е мощта на Троя!
НЕСТОР
Премъдро Одисей разкри недъга,
от който страда нашата войска.
АГАМЕМНОН
Природата на болестта открил,
какъв е цярът й?
ОДИСЕЙ
Великият Ахил, когото всички
зоват „чело на нашата войска“,
със слух, звънящ от таз въздушна слава,
е станал свръхнадменен: в своя шатър
лежи и се надсмива постоянно
на плановете ни. Патрокъл с него
цял ден измисля неприлични смешки
в ленивото легло и със муцуни
и грозни кривения — на които
той вика „подражания“ — се гаври
със всички ни. Понякога дори,
велики Агамемноне, той в твойта
върховна власт облича се и в нея
като бездарен перчещ се актьор
със ум в прасците, на когото стига
да слуша дървения диалог
на свойте гръмки стъпки със дъските,
играе твоя образ, да, и с глас,
приличен на разстроена звънарна,
трещи слова, които и в устата
на гръмогласния Тифон21 пак биха
били хиперболи. При тази пошлост
гигантският Ахил тресе от хохот
леглото си и бурно ръкопляска:
„Невероятно! Същи Агамемнон!
Сега да видим Нестор! Хайде, кашляй,
глади брада!“ Поискано — готово:
живот и роля се събират, както
две успоредни, сходни са като
Венера и Вулкан22, но що от туй?
Ахил реве: „Чудесно! Представи го
20
22