как той се стяга нощем при тревога!
Започвай, хайде!“ И сега е ред
на възрастта и слабостта да станат
предмет на смях. Хлапакът кашля, плюе
и със трепереща ръка се мъчи
да стегне бронята си, но не може.
А нашият герой при тази гледка
реве: „Патрокле, стига! Престани
или ми дай стоманени ребра,
че инак ще се пръсна!“ И така
във всички наши — лични или общи —
черти и навици, кроежи, битки,
забрани, заповеди, бойни речи
и речи за примирие — във всичко,
без оглед дали вярно, или не,
те двамата намират славна почва
за глуми и нелепости!
НЕСТОР
Да, тъй е.
И от държането на тези двама —
които, както казва Одисей,
войниците издигат в небесата —
и други заразени са. Аякс
е станал своенравен и се носи
с навирен нос, и той като Ахила:
седи във шатъра си и пирува
с поддръжници, войната ни одумва,
оракул същ, и дава на Терсита,
чиято робска злъч сече злодумства
като монетен двор, да ни сравнява
със всяка смет и да подронва с туй
авторитета ни, и то когато
опасности заплашват ни отвред!
ОДИСЕЙ
Те нашата политика осъждат,
наричайки я подла боязливост,
предвиждането смятат за ненужно,
ума презират и признават само
ръката с меча. Умственият орган,
решаващ колко воина да хвърлим
във нужния момент и с помощта
на дълги наблюдения отгатващ
числото на противника, тоз орган
за тях не струва колкото кутрето
на лявата ръка, за тях трудът му
е празен труд, стратегия на книга;
и тъй зарад размаха й могъщ
поставят стенобойната машина
над ловкостта на оня майстор, който
я е създал, и над онез умелци,
които удара й направляват
със тънкостта на свойте умове.
НЕСТОР
По тази сметка конят на Ахил
ще струва колкото една дузина
Ахиловци!
Тръбен звук.
АГАМЕМНОН
Кой иде, Менелае?
МЕНЕЛАЙ
От Троя!
Влиза Еней.
АГАМЕМНОН
Какво търсиш, чужденецо?
ЕНЕЙ
Не е ли този шатърът, във който
живее царственият Агамемнон?
АГАМЕМНОН
Да, този е.
ЕНЕЙ
Тогаз дали ще може
един троянски княз да поднесе
послание пред царския му взор?
АГАМЕМНОН
Той може да го стори в безопасност,
по-здрава от ръката на Ахила,
пред всички елински царе, които
наричат Агамемнона свой цар!
ЕНЕЙ
Учтива милост, здрава безопасност!
А как да разпознае чужденецът
високоцарствения негов лик
сред другите лица на смъртни?
АГАМЕМНОН
Как ли?
ЕНЕЙ
Попитах тъй, за да пробудя свойта
почтителност към него и подготвя
страните си да поздравят лика му
с румянец като този на зората,
когато среща юношата Феб23.
О, кой е богът, слязъл между смъртни?
О, кой е царственият Агамемнон?
АГАМЕМНОН
Дали ни се надсмива, или в Троя
са всички тъй изискано любезни?
ЕНЕЙ
Любезни са, царю, сърдечни, мили,
като такива те се славят в мир,
но щом бойци дотрябват, всички имат
добра ръка, бърз поглед, верен меч
и, слава Зевсу, доблестно сърце,
каквото никой… Но мълчи, Енее!
Троянецо бъбриви, пръст на устни!
Похвалата — и вярна — носи срам,
щом казва си я хваленият сам,
а слава до Олимп тя носи чак,
щом каже я през зъби твоят враг!
АГАМЕМНОН
Троянецо, не си ли ти Еней?
ЕНЕЙ
Ахеецо, това е мойто име!
АГАМЕМНОН
Кажи ми за какво дошъл си тук!
ЕНЕЙ
Вестта ми е за Агамемнон само!
АГАМЕМНОН
От Троя вести той не слуша частно!
ЕНЕЙ
И не за да му шепна тя ме праща!
С тръбач аз ида, за да го събудя,
та неговата власт да чуй вестта ми
с наострен слух!
АГАМЕМНОН
Свободно говори,
троянецо! Часът, във който идеш,
не е часът за сън на Агамемнон.
И за да знаеш, че е буден, той
самичък ти го казва!
ЕНЕЙ
Хей, тръбачо,
надуй тръбата си и проникни
със звънък глас във тез лениви шатри,
та всеки дързък грък да чуе туй,
което Троя иска да се знае!
Тръбен звук.
Велики Агамемноне, във Троя
ний имаме боец един безстрашен,