погълнато и недосмляно още
от ящната война, ще сметнем ние
зачеркнато!“ Какво ще каже Хектор?
ХЕКТОР
Макар от гърците да се страхувам
не повече от всеки тук сред вас —
ако въпросът е за мене лично, —
о, царствени Приаме, макар мъж,
не знам жена по-мека, по-готова
боязън да попива като гъба,
по-склонна да се пита: „Ами после?“
от Хектора. Бедата на мира
е във безгрижието, и — обратно —
съмнението е светилник в мрака,
фитил, откриващ всяко гнойно джобче
на раната. Да им дадем Елена!
Откак започна разпрата, животът
на всякоя от жертвите, които
тя взе от нас като жесток десятък —
а те са хиляди! — не е по-евтин
от нейния. За нашите говоря.
Ако загубили сме толкоз наши
единствено за да запазим нея,
която не е наша и дори
да има наше име, пак едва ли
ще струва колкото един от тях,
тогаз какво зърно от разум има
в това да я държим?
ТРОИЛ
Фу, срамно, братко!
Нима честта и царственото име
на нашия вселяващ страх баща
ти теглиш на търгашески везни
със прости драмове? Нима ще мериш
безкрайната му власт със помощта
на педите и лактите, които
зовеш „зърна от разум“? Срамно! Фу!
ХЕЛЕН
Не ме учудва, че така кълвеш
зърната разум. Липсват ти — затуй!
Май трябва цар Приам да управлява
без разум, затова че ти без разум
съветваш го да управлява тъй!
ТРОИЛ
Ти търсиш, братко-жрецо, мека дрямка
и сладък блян. Със разум подплатил си
и ръкавиците си. Той те учи,
че неприятелят ти иска злото,
че мечът може да ти стори зло,
че злото е добре да се избягва,
защо тогаз се чудим, че ти, братко,
щом зърнеш грък със меч в ръка, веднага
ще окрилиш с крилатия си разум
петите си и от врага ще драснеш
като Меркурий27 от гнева на Зевса
или звезда, изскочила във мрака
от свойта сфера? Щом ще дирим разум,
вратите да заключим и заспим!
Добива храбрият сърце на заек,
щом тъпче се със твоя клисав разум;
те, тези думи: „разум“, „предпазливост“,
отпред са разум, а отзад пъзливост!
ХЕКТОР
Но тя не струва, колкото ни струва!
ТРОИЛ
Нещата имат стойността, която
им даваме!
ХЕКТОР
Но стойността зависи
не само от вкуса и склонността
на оценителя, но и от туй
какви са качествата на предмета.
На дребен бог да служиш тежка служба
е идолопоклонство и от лудо
самовнушение е болен, който
достойнства търси и открива гдето
във същност няма и следа от тях!
ТРОИЛ
Аз вземам днес жена и в моя избор
насочват волята ми Слух и Взор —
кормчии опитни между скалите,
на име Страст и Разум. Как след туй,
дори и волята ми да е вече
изстинала към прежния си избор,
жена си да оставя, ако искам
самият аз да си остана с чест?
Не връщаме плата на продавача,
когато го изцапаме. В сметта
не хвърляме остатъка от гозба,
когато сме наситени. Реши се,
че Парис длъжен е да отмъсти
на гърците. Единодушно вие
платната му издухте с гръмки речи;
вода и вятър вечния си спор
пред него прекратиха и той стигна
жадувания пристан и в отплата
за старата ни леля Хезиона28,
която гърците държат във плен,
докара тук една царица тяхна,
чиято хубост прави да изглеждат
набръчкан образът на Аполон
и вехнещо — лицето на Зората.
Защо държим я? Те защо държат
в плен леля ни! „Достойна ли е тя
да я държим?“ Как не, когато тя е
тоз рядък бисер, който в път отправи
безчетни кораби и във търговци
превърна толкоз истински царе!
Ако поддържате, че бе разумно
да тръгне той (а кой ще го осъди,
когато всички викахте му: „Хайде!“)
и че донесе тук достойна плячка
(а кой ще отрече това, когато
вий, зърнали я, ахнахте: „О, чудо!“),
тогаз защо, плода на своя разум
сега отрекли, вършите постъпка,
която и менливата Фортуна
не ще извърши? Да обезцените
онуй, което считахте по-ценно
от цялата земя! О, кражба срамна:
веднъж, защото, похитили нещо,
след туй го връщаме; и дваж, защото,
откраднали го в чужди край със взлом,
не смеем да го браним в своя дом!
КАСАНДРА (отвън)
Плачете всички!
ПРИАМ
Кой крещи така?
ТРОИЛ
Сестра ни, лудата!
КАСАНДРА (отвън)
Плачете всички!
27
28