ХЕКТОР
Касандра е наистина!
Влиза с разпусната коса и в транс Касандра.
КАСАНДРА
Плачете!
Да имах хиляди очи, аз бих ги
напълнила с пророчески сълзи!
ХЕКТОР
Сестрице, стига! Успокой се! Стига!
КАСАНДРА
Девици, възрастни, изпити старци
и вий, кърмачета, които друго
освен плача не знаете, плачете
с мен заедно! Навреме първа вноска
да изплатим от бъдещия вопъл
над воплите! Ридай, о, град злочест!
Учете се да стенете, троянци!
Очаква гибел хубавата Троя!
Родената от теб главня, Хекубо29,
ще ни подпали всички! Илион,
така зарад Елена ти пострада —
или върни я, или ставай клада!
Излиза.
ХЕКТОР
Не чувстваш ли, о, пламенни Троиле,
душевно угризение от туй
високо ясновидство на сестра ни?
Или кръвта ти тъй е полудяла,
че ни разумно слово, ни боязън
от изход лош на лошо дело могат
да я смирят?
ТРОИЛ
Ако ме питаш, братко,
не бива да решаваме дали
е право, или не известно дело,
по туй какъв успех ще има то;
и също тъй не бива дух да губим,
защото се е смахнала Касандра.
Безумните й пристъпи не могат
да принизят една война, в която
тук всеки е заложил свойта чест!
Самият аз от нея имам полза
не повече от всеки син Приамов
и Зевс да ни опази от постъпки,
способни да подтикнат към упорство
най-буйните сред нас.
ПАРИС
В противен случай
светът осъдил би за безразсъдство
и мен, и вас. Но аз кълна се в Зевса,
че вашето съгласие придаде
крила на склонността ми и пресече
страха, съпътстващ дръзкия ми план!
Защото колко струват две ръце?
Каква защита те ми биха дали
срещу напора на онез, които
щях неминуемо да разгневя?
Макар че, да би трябвало аз сам
да срещна трудностите и да имах
за туй възможност, както имам смелост,
заклевам се пред всички ви, че Парис
не би се дръпнал от това, което
веднъж е предприел.
ПРИАМ
Говориш, сине,
замаян от любовната наслада.
За теб медът е, жлъчката — за тях;
не е учудващо, че нямаш страх!
ПАРИС
Царю, да си запазя сладостта
от хубост като тази на Елена,
не е единствен подтик мой: аз искам
петното от това, че съм я грабнал,
да излича със славата от туй, че
съм я запазил своя. Представи си
какъв позор за нея, какъв удар
за твойта чест, какъв плесник за мен
ще бъде изведнъж да се откажем
от правото на собственост над нея,
принудени със сила! Не, не може
такъв безславен стрък да пусне корен
в тез царствени сърца! Аз зная, няма
сред низкия народ един тъй низък,
че меч да няма, смелост да му липсва,
щом трябват за Елена; нито има
сред знатните един тъй знатен, че
живот да пази, смърт да иска друга,
Елена щом залогът е. Повтарям:
достойна е за всяка кръв пролята
таз хубост без подобна на земята!
ХЕКТОР
Ти, Парисе, и ти, Троиле, също
говорихте и свързано, и ясно,
ала повърхностно. Младежи вий сте,
а младежта съгласно Аристотел30
не е способна да се занимава
с морална философия. Вий двама
си служите със доводи, които
раздухват повече бурливи чувства,
отколкото ни водят към разумно
решение между добро и лошо;
защото страст и мъст са към гласа на
разсъдъка по-глухи от змията.
Законът на природата изисква,
което чуждо е, да се възвръща
на собственика му; а где в света
ще се намери собственост по-силна
от тази на съпруга над жена му?
И ако щението често стъпква
природния закон дотам, че даже
високи духове му се опълчват,
снизили се до слепите си страсти,
то всяко уредено общество
и друг закон познава, който смачква
най-упоритите и непокорни
в желанията си. Ако Елена
жена на Менелай е — а се знае,
че тя му е такава, — тез закони,
природен и обществен, искат гръмко
възвръщането й. Да се упорства
във злото, не смекчава това зло,
а само го засилва. Туй е мойто
становище. Но въпреки това
съгласен съм, о, буйни мои братя,
да задържим Елена за това, че
във нея тук заложили сме всички
и общата, и личната си чест!
ТРОИЛ
Да, ти допря живеца на въпроса!
Ако не бе честта за нас причина,
по-важна от възбудените страсти,
бих казал, че не бива за Елена
да се пролива вече нито капка
29
30