ПЪРВИ ПРИДВОРЕН
Върнаха ли се в двореца?
ТРЕТИ ПРИДВОРЕН
Не, принцесата чу, че мадам Паулина пази във вилата си една статуя на майка й, завършена наскоро след многогодишен труд от италианския ваятел Джулио Романо113, който тъй съвършено подражава на Природата, че ако беше сам вечен и можеше да вдъхва живот в създанията си, би й взел занаята. Неговата Хермиона била тъй прилична на покойната, че — казват — човек можел да се излъже и да я заприказва с надежда за отговор. Всички, изгаряни от нетърпеливата си обич към кралицата, отидоха да видят изваянието и там възнамеряват да вечерят.
ВТОРИ ПРИДВОРЕН
Подозирах, че крие нещо важно, защото от смъртта на кралица Хермиона насам всеки ден по два-три пъти посещаваше вилата си. Да идем ли да прибавим своята радост към общата?
ПЪРВИ ПРИДВОРЕН
Кой, имащ право да бъде там, би останал настрана? Всеки миг при тях се ражда ново чудо и да отсъстваме, ще значи, че не щем да се обогатим с преживявания. Да вървим!
Излиза заедно с другите Двама придворни.
АВТОЛИК
Ех, да не носех върху себе си петното на досегашния си живот, сега какъв дъжд от награди щеше да се излее отгоре ми! Аз бях, който откара стареца и сина му на кораба; казах на принца, че съм ги чул да си говорят нещо за вързопа и така нататък, но той друго не виждаше освен овчарската щерка — тогава не знаеше, че е принцеса, — а нея я беше хванала морската болест, пък и той не беше по-добре от нея, защото бурята продължаваше — и така тайната си остана неразкрита. Но все едно, и да ми бяха признали главната заслуга за нейното разкриване, това нямаше да ме издигне много при славата, която съм си спечелил.
Влизат Овчарят и Гламчо.
Ей ги тези, на които сторих добро, без да ща. Цъфнали от щастие и двамата!
ОВЧАРЯТ
Аз други деца, сине, няма да имам, но твоите синове и дъщери ще бъдат благородници по рождение…
ГЛАМЧО
Ха, тъкмо навреме ви срещам, господине! Вие ми отказахте да се биете с мене вчера, защото не съм бил благородник по рождение. Как ви се струват тези дрехи? Кажете сега, че не ги виждате и че не ме признавате за благородник по рождение! Кажете, че тези дрехи не са благороднически по рождение! Кажете ми, че лъжа, хайде! И опитайте се да го докажете, че да ви дам да разберете кой не е благородник по рождение!
АВТОЛИК
Признавам, господине, сега сте благородник по рождение!
ГЛАМЧО
Да, и то от цели четири часа!
ОВЧАРЯТ
Ама и аз, сине!
ГЛАМЧО
Да, и ти!… Но аз съм по-стар благородник по рождение от баща си, защото мене първи синът на краля ме взе за ръката и ме нарече „братко“, а чак после двамата крале нарекоха татко ми „братко“ и после принцът — брат ми — и принцесата — сестра ми — нарекоха татко „татко“! И ние се разплакахме и за първи път проляхме благороднически сълзи!
ОВЧАРЯТ
Ще доживеем, сине, да пролеем още много.
ГЛАМЧО
Да, инак ще бъда голям малък шанс при сегашното ни достанелепие.
АВТОЛИК
Смирено ви моля, господарю, да ми простите всички прегрешения към ваше благородие и да кажете две добри думи за мене пред господаря ми, принца!
ОВЧАРЯТ
Прости му, синко! Трябва да проявяваме благост, щом сме благородници!
ГЛАМЧО
Ще се поправиш ли?
АВТОЛИК
Да, ваше благородие, щом желаете!
ГЛАМЧО
Дай си ръката! Ще се закълна пред принца, че ти си най-честният мъж в цяла Бохемия.
ОВЧАРЯТ
Можеш да го кажеш, сине, но недей се кълна!
ГЛАМЧО
Да не се кълна сега, когато съм благородник? Нека разни там селяни и ратаи да „казват“ така, просто, без нищо. Аз ще се кълна!
113