ОВЧАРЯТ
Ами ако е невярно, сине?
ГЛАМЧО
Колкото ще да е невярно, истинският благородник пак може да се закълне, щом го прави за приятел! И аз ще се закълна пред принца, че ти си човек на място и че няма да се напиваш вече. Знам, че не си на място и че ще се напиваш, но пак ще се закълна и бих искал да бъдеш човек на място!
АВТОЛИК
Ще бъда според силите си, господарю.
ГЛАМЧО
Да, на всяка цена трябва да докажеш, че си човек на място. И не се ли учудя, ако те видя да се напиваш, без да си станал човек на място, не ми вярвай на думата!… Ха, кралете и принцовете — нашите сродници — отиват да видят портрета на кралицата. Следвай ни — ще те закриляме, бъди спокоен!
Излизат.
Трета сцена
Сицилия. Параклис във вилата на Паулина.
Влизат Леонт, Поликсен, Флоризел, Пердита, Камило, Паулина, Благородници и други.
ЛЕОНТ
Достойна и сърдечна Паулино,
каква утеха беше ти за мен!
ПАУЛИНА
Върховни господарю мой, каквото
не съм направила, не е било
по липса на желание. Но вие
напълно ми платихте. А това, че
със своя царствен брат и с тази двойка,
приемници на двете ви кралства,
благоволихте да ме посетите
в тоз беден дом, за мене е свръхмилост,
която трудно ще ви изплатя
до гроба си!
ЛЕОНТ
Таз милост носи грижи.
Но ний сме тука, за да видим твойто
изображение на Хермиона.
Разгледахме ти сбирката със радост,
но нийде не съзряхме туй, което
накара скъпата ми дъщеря
да дойде тук: изваяния образ
на майка й.
ПАУЛИНА
Тъй както несравнена
бе тя в живота, несравним е с нищо
и мъртвият й образ — според мене
изкуството във него е над всичко,
което сте видели и което
е дело на човек — затуй го пазя
отделно и на скрито. Той е тука.
Гответе се да видите живота
в тъй живо подражание, каквото
сънят е на смъртта. Сами съдете
така ли е!
Изтегля завеска и открива Хермиона, неподвижна като статуя.
Харесва ми туй ваше
мълчание, което казва ясно,
че силно удивени сте. Все пак
кажете вие първи, господарю:
прилича ли й?
ЛЕОНТ
Туй е тя самата!
О, камък, укори ме, за да кажа,
че ти наистина си Хермиона!
Не, в прошка мълчалива ти на нея
приличаш повече, защото тя
бе нежна и добра като детенце!
Но тези бръчки, драга Паулино,
не си ги спомням. Тя тогава беше
по-млада.
ПОЛИКСЕН
Много по.
ПАУЛИНА
И толкоз по-
изкусен е бил нашият ваятел,
понеже след шестнадесет години
ни я представя, както би била,
да беше жива днес.
ЛЕОНТ
Да беше жива,
сега ми би направила сърцето
щастливо толкоз, колкото нещастно
го прави, тъй, от мрамор. Помня, беше
тъй царствена — но топла, не студена, —
когато я ухажвах първи път!
Срамувам се! Не казва ли тоз камък,
че бил съм аз по-камък и от него?
О, майсторска творба, във съвестта ми
като с магия мойте грехове
ти призоваваш и на дъщеря си
духа отнемаш, сякаш че превръщаш
и нея в статуя!
ПЕРДИТА
О, много моля,
недейте ме нарича суеверна,
ако пред нея падна на колене
за благослов! Кралице, скъпа майко,
завършила живота си, когато
аз почвала съм своя, позволете
ръка да ви целуна!
ПАУЛИНА
Не, недейте!
Боите й отскоро са и още
не са изсъхнали114.
КАМИЛО
Кралю, скръбта ви
114