е прекалено здраво вкоренена,
шестнайсет зими щом не са успели
да я смразят, шестнадесет лета —
да изсушат стъблото й! Таз възраст
дори и радостите стигат рядко,
а скърбите самички се убиват
далеч по-рано!
ПОЛИКСЕН
Позволете, братко,
на този, който станал е причина
за всичко туй, да облекчи скръбта ви
със своя дял от нея!
ПАУЛИНА
Господарю,
да знаех, че така ще ви въздейства
таз моя бедна статуя, ей Богу,
не бих ви я показала!
ЛЕОНТ
Недей!
Не я закривай, моля те!
ПАУЛИНА
Не, стига!
От дълго взиране ще си внушите,
че почва да се движи.
ЛЕОНТ
Остави я!
На място да умра, ако тя вече…
Кой бог я е изваял? Братко, вижте,
не бихте ли си казали, че диша,
че тези сини жилки носят кръв?
ПОЛИКСЕН
Върховно майсторство! Като че ли
животът топли устните й!
ЛЕОНТ
О,
измама на изкуството! Тоз поглед
ме вижда сякаш!
ПАУЛИНА
Скривам я, кралю!
Така прехласнат в нея, вий след малко
ще си помислите, че тя е жива.
ЛЕОНТ
О, мила Паулино, остави ме
така да мисля двадесет години!
Не могат никога разумни чувства
да ни дадат върховната наслада
на тази лудост! Остави я тъй!
ПАУЛИНА
Разстроих ви, простете, но могла бих
и още повече да ви измъча!
ЛЕОНТ
Мъчи ме, Паулино! Тази мъка
вкус има на най-сладката утеха!
Но гледай, виж: от устните й сякаш
излита лъх! Кое длето най-тънко
успяло е от мрамор да извае
дихание? Недейте ми се смя —
ще я целуна!
ПАУЛИНА
Моля ви, кралю!
Червеното от устните й пуска
и вий ще ги размажете, а те
ще ви изцапат. Мога ли да дръпна
завеската?
ЛЕОНТ
След двадесет години!
ПЕРДИТА
И аз могла бих да я гледам толкоз!
ПАУЛИНА
Тогава или трябва да напуснем
параклиса, или се пригответе
за ново изумление! Аз мога,
ако издържате на чудеса,
да сторя статуята да се движи,
да слезе, да ви хване за ръка.
Но вий ще кажете, че ми помагат
нечисти сили…
ЛЕОНТ
Няма! Направи го!
Каквото стори — ще го гледам с радост,
каквото каже — с радост ще го слушам.
Защото, ако може да се движи,
защо да не приказва?
ПАУЛИНА
Първо трябва
да вярвате. И да стоите мирни.
Които смятат за греховно туй,
което върша, да излязат!
ЛЕОНТ
Почвай!
Не мърда никой!
ПАУЛИНА
Музико, буди я!…
Слезни и престани да бъдеш камък!
Ела към нас и порази с почуда
онез, които гледат те! Движи се!
Аз гроба си опразнен ще запълня!
На скелета с косата115 остави
сковаността си, тъй като от него
животът те откупва!… Тя се движи!…
Хермиона слиза от пиедестала си.
Не се плашете! Нейните постъпки
без грях ще бъдат, както бе безгрешно
и мойто заклинание!
Към Леонт.
До гроба
не я напускайте, защото инак
ще я убиете за втори път!
Вземете й ръката! В младостта й
ухажвахте я вий — нима във зрялост
тя вас ще кани?
ЛЕОНТ
Топла! Тя е топла!
Ако е туй магия, то да бъде
от днес нататък всякоя магия