ще ти натъпча костите със болки,
ще те накарам да ревеш така, че
и зверовете хищни да потръпнат,
щом чуят те!
КАЛИБАН
Не, моля те, недей!…
Настрани.
Ще трябва да го слушам — тъй могъщи
са неговите чарове, че може
да подчини на себе си и бога
на мойта майка, Сетебос125!
ПРОСПЕРО
Върви!
Калибан излиза.
Влиза отново — невидим — Ариел, който, свирещ и пеещ, води след себе си Фердинанд.
Припев от разни страни:
Припев от разни страни:
ФЕРДИНАНД
Къде се раждат тези дивни звуци?
Във въздуха? Изпод земята нейде?…
Замлъкна. Туй е музика навярно
във чест на някой бог от този остров.
Когато край брега смъртта оплаквах
на своя татко, краля, тя долитна
над морските вълни и уталожи
гнева във тях и мъката във мене
със чара си. Последвах я, или —
по-право — тя притегли ме дотука,
но в миг заглъхна… Не, започва пак!
Припев от разни страни:
ФЕРДИНАНД
Туй помен е за моя скъп удавник,
не проста песен! Явно, че не е
от земен произход. Сега я чувам
над себе си!
ПРОСПЕРО
Реснистите завески
от своите очи вдигни, Миранда,
и ми кажи: какво съзират те?
МИРАНДА
Какво е туй? Навярно дух! О, боже,
оглежда се! Повярвайте ми, татко,
той взел е хубав вид. Но дух е, зная!
ПРОСПЕРО
Не дъще. Той се храни, спи, усеща
тъй, както ние с теб. Крушенец той е
от кораба и въпреки че носи
печата на скръбта — която е
молец за хубостта, — ти имаш право
да казваш, че е хубав. Своите близки
загубил е във бедствието той
и търси ги.
МИРАНДА
Аз бих могла да кажа,
че той е бог, защото нищо земно
тъй хубаво не знам!
ПРОСПЕРО (настрани)
Напредва, както
сърцето ми го иска. Ариел,
след два дни си свободен!
ФЕРДИНАНД
Несъмнено,
това ще е богинята, която
услаждаха тез звуци!… О, кажи ми
дали си жителка на този остров,
какво да правя в него и — най-важно,
макар да го поставям най-накрая —
девица ли си ти, или не си,
о, чудо?
МИРАНДА
Чудо — не; ала девица —
съм, вярвайте!
ФЕРДИНАНД
И моя роден говор!
О, небеса! Аз бих бил пръв сред всички,
да бяхме там, където се говори
на тоз език!
ПРОСПЕРО
А кралят на Неапол?
Какво ще правите, ако ви чуе?
125