за общо ползване и ще изчезнат
войни, предателства, топове, пушки,
оръжия, машини за убийство;
земята ще обсипва с благодат
невинните ми поданици.
СЕБАСТИАН
Ясно.
И бракът ще е нещо непознато
за всички тях!
АНТОНИО
Разбира се — държава
от фльорци и развратници!
ГОНЗАЛО
Кралю,
аз тъй ще управлявам, че векът ми
ще се нарича втори златен век.
СЕБАСТИАН (високо)
На негово величество поклон!
АНТОНИО (високо)
Живот и слава на Гонзало Първи!
ГОНЗАЛО
При туй… Дали ме слушате?
АЛОНЗО
Прощавай,
но твойта реч не ми говори нищо.
ГОНЗАЛО
Вярвам ви, ваше величество: произнесох я само за да дам с нея повод за смях на тези господа, които имат тъй чувствителни и пъргави дробове, че от нищо се разсмиват.
АНТОНИО
Ние се смеем на вас.
ГОНЗАЛО
И, значи, съм прав, защото аз по празните остроумия съм нищо пред двама ви.
АНТОНИО
Какъв удар ни нанесе, а?
СЕБАСТИАН
Слава богу, беше с плоското!
ГОНЗАЛО
Големи храбреци сте вие — и луната бихте откачили от сферата й129, ако би рекла да се застои пет седмици без промяна.
Влиза — невидим — Ариел, свирещ тържествена музика.
СЕБАСТИАН
Да, и ще идем с нея на нощен лов за птици!
АНТОНИО
Хайде, хайде, без сръдни!
ГОНЗАЛО
Аз да се сърдя на тези шеги? Няма да си рискувам името на разумен човек за подобни дреболии. Приспете ме с още малко смях, чувствам се уморен.
АНТОНИО
Добре, легнете си и ни слушайте!
Всички — освен него, Алонзо и Себастиан — заспиват.
АЛОНЗО
Заспаха всички? О, и моите клепки
да можеха да се притворят тъй
под тежките ми мисли!… Май са склонни
да го направят.
СЕБАСТИАН
Приемете, братко,
оловния подарък на съня!
Той гостенин е рядък на скръбта ни,
но дойде ли, добре я утешава.
АНТОНИО
А ние двамата ще бдим на стража
над кралската ви сигурност, додето
събудите се сам.
АЛОНЗО
Благодаря ви.
Усещам се тъй странно отмалял.
Заспива.
Ариел излиза.
СЕБАСТИАН
Каква упойна дрямка овладя ги!
АНТОНИО
От климата ще е.
СЕБАСТИАН
Защо тогава
не действа той на нашите клепачи?
На мен не ми се спи.
АНТОНИО
И аз съм бодър.
Като по даден знак заспаха всички,
гръм сякаш ги натръшка… А, синьор?
Какво ли пък?… Но стига!… Казвам: стига
да се решите!… Виждам ви в лицето
такъв, какъвто трябваше да сте!
Тоз рядък случай шепне и на вас,
пък аз короната съглеждам вече
да слиза над главата ви!
СЕБАСТИАН
Ти спиш!
АНТОНИО
Не ме ли чувате, че ви говоря?
СЕБАСТИАН
Да, чувам и разбирам, че бълнуваш!
Какво ми каза всъщност? Чудно нещо —
да спиш така, с отворени очи;
да виждаш, да говориш, да се движиш
и пак да спиш!
АНТОНИО
Не аз, Себастиане,
129