а ти проспиваш рядката възможност;
уж буден, а очи пред нея стискаш!
СЕБАСТИАН
Ти хъркаш разбираемо. Долавям
във твойто хъркане известен смисъл.
АНТОНИО
Сериозно ти говоря и ако
и ти сериозно слушаш ме, ще станеш
трикратно по-голям!
СЕБАСТИАН
Кому го казваш,
на мене, застоялата вода?
АНТОНИО
Ще те науча да прииждаш!
СЕБАСТИАН
Хайде!
Да спадам от рождение ме учи
наследствената вялост.
АНТОНИО
Да би знаял
как сам разхвалваш замисъла, с който
си правиш смях, как пищно го обличаш
в стремежа си да го покажеш гол:
та именно от вялост или страх
до гроба неудачниците киснат
във постоянен отлив!
СЕБАСТИАН
Продължавай!
Очите и ликът ти ми говорят,
че раждаш плод съществен, който с мъки
излиза на бял свят.
АНТОНИО
Да, точно тъй е:
макар че тоз умник със къса памет —
чиято послесмъртна памет също
не ще е дълга — иска да внуши
(защото нему дай му да внушава!)
на краля, че синът му е спасен,
това е невъзможно, както туй,
че сам дъртакът би могъл да плува
тъй, спейки тук!
СЕБАСТИАН
И аз не се надявам,
че той е жив.
АНТОНИО
В таз липса на надежда
за вас надежда ражда се тъй висша,
че най-честолюбивото око
не може да съзре над нея друго!
Съгласен ли сте с мен, че Фердинанд
се е удавил?
СЕБАСТИАН
Да.
АНТОНИО
Тогаз кажете:
след него кой остава пръв наследник
на краля?
СЕБАСТИАН
Кларибела.
АНТОНИО
Таз, която
понастоящем е кралица в Тунис,
на разстояние един живот
и още десет левги; таз, която
додето вест получи от Неапол —
освен ако е слънцето вестител
(Човекът от Луната130 би бил бавен!),
бради на младенците ще пораснат,
отлични за бръснача; таз, която
е зад море тъй страшно, че от него
погълната бе цялата ни флота,
макар че нас изхвърли да играем
пиеса, чийто пролог бе дотук,
а действието отсега нататък —
във нашите ръце!
СЕБАСТИАН
Каква нелепост!…
Как каза? Ти си прав, че Кларибела
е туниска кралица и ще бъде
неаполска; и също тъй си прав,
че между Тунис и Неапол има
известно разстояние.
АНТОНИО
Което
със всяка своя педя ви крещи:
„Не може Кларибела да се върне
през мен в Неапол. Да си гледа Тунис!
А ти недей да спиш!“ Ако е вечен
тоз техен сън, с какво ще са по-зле?
Ще се намери кой да управлява
Неапол като тез хъркачи тук,
а има и бъбривци не по-лоши
от тоз Гонзало! Аз самият мога
да дрънкам като него сврачи речи131!
На моя ум да бяхте, какъв случай
за вас би представлявал този сън?
Разбрахте ли ме?
СЕБАСТИАН
Струва ми се — да.
АНТОНИО
И как ще обласкаете тогава
туй свое щастие?
СЕБАСТИАН
Сега си спомням,
че ти навремето отне престола
на брат си Просперо.
130