КАЛИБАН
Знам те — малко ме поотпусна, но пак ще почнеш! Усещам го по треперенето ти — Просперо те насъсква!
СТЕФАНО
Пис-пис-пис! Хайде, отвори уста! От това млекце и котка проговаря. Една глътка ще ти пресече треската, бъди сигурен!
Дава на Калибан да те.
Не си знаеш приятелите. Зяпни отново!
ТРИНКУЛО
Този глас ми е познат! Да не е… но той се удави! Не, това са дяволи! Спаси ме, господи!
СТЕФАНО
Четири крака и два гласа — извънредно деликатно чудовище! С предния си глас може да прави комплименти на приятеля си, а със задния — да го хули колкото си иска. До дъно ще му я излея, дано се излекува!… Гълтай!… Амин! Сега ще ти цръкна малко и в другата уста.
ТРИНКУЛО
Стефано!
СТЕФАНО
Другата му уста ме извика по име! Господи, помилуй! Това е дявол, не е чудовище! Ще го оставя! Не ща да имам вземане-даване с Лукавия!
ТРИНКУЛО
Стефано, ако си Стефано, пипни ме и ми отговори! Аз съм Тринкуло — не бой се! — твоят приятел Тринкуло!
СТЕФАНО
Ако си Тринкуло, излез! Ще те издърпам за по-късите крака. Ако тук има твои крака, тези ще са!
Измъква Тринкуло изпод наметката на Калибан.
Я, наистина излезе Тринкуло! Как си се превърнал в изпражнение на това чудовище? Или то тръшка тринкули всеки ден?
ТРИНКУЛО
Ваех го за убито от гръм. Но ти не се ли удави? Почвам да мисля, че не си се удавил. Бурята премина ли? Аз се скрих от нея под наметката на този урод. Значи, жив си, Стефано? Станахме на острова двама неаполитанци!
СТЕФАНО
Моля те, недей ме въртя! Стомахът ми не е много сигурен.
КАЛИБАН (настрани)
Това са дивни висши същества,
не духове! Тоз бог е от добрите,
а и напитката му е небесна.
Ще падна на колене!
СТЕФАНО
И как се отърва? Как дойде дотук? Закълни се в тази бутилка и честно ми разкажи как се добра дотук! Аз яхнах една бъчва с херес132, която моряците бяха хвърлили зад борда. Закълни се в тази бутилка, която собственоръчно направих от кора на дърво, след като морето ме изхвърли на брега!
КАЛИБАН
Заклевам се в тази бутилка, че ще ти бъда верен поданик, защото питието ти е неземно!
СТЕФАНО
На! Разправи сега: как се спаси?
ТРИНКУЛО
Изплувах до брега като патица. Аз плувам като патица, кълна се!
СТЕФАНО
Добре. Целуни светата книга!
Дава му да пие.
Макар да плуваш като патица, видът ти е на гьсок.
ТРИНКУЛО
Повече нямаш ли, а, Стефано?
СТЕФАНО
Цяла бъчва, нали ти казах! Търкулнах я в една пещера край брега — чудо изба!… Е, чудовище, как е треската ти?
КАЛИБАН
Не си ли паднал от небето?
СТЕФАНО
Не, от луната. Аз съм Човекът, който по-рано живееше на нея.
КАЛИБАН
Виждал съм те и съм се молил на тебе. Моята господарка ме научи да те виждам, тебе и кучето, и съчките ти. Ти си мой бог!
СТЕФАНО
Добре, целуни светата книга!
Дава му да пие.
Аз ще я изпълня с ново съдържание. Закълни се!
Калибан пие.
ТРИНКУЛО
Честна дума, това чудовище се оказа много глупаво. Само дето се уплаших от него! „Лунният човек!“ Съвсем лековерно чудовище! Ха, така! Тази глътка не беше от лошите, ей богу!
КАЛИБАН
Ще ти покажа всички плодородни
места на този остров, господарю!
Краката ти целувам и те моля,
бъди мой бог!
ТРИНКУЛО
Ей богу — нечестиво чудовище и голямо къркало! Щом богът му заспи, ще му задигне бутилката като едно нищо!
КАЛИБАН
Краката ти целувам! Клетва давам,
твой поданик ще бъда!
СТЕФАНО
Хайде тогава! На колене, и давай я тази клетва!