АНТОНИО
Аз също! Ако ще сега да дойде
пред мене всичко онова, което
не е за вярване, ще го повярвам
и потвърдя под клетва! Убедих се,
че мореходците не съчиняват,
макар глупците да се гаврят с тях
във родината им!
ГОНЗАЛО
Нима в Милано
ще ми повярват, че видял съм тука
островитяни (тъй като безспорно
туй бяха местни жители), които,
макар и странни външно, удивляват
с приятен нрав, какъвто много рядко
се среща сред нас, хората, ако
изобщо среща се?
ПРОСПЕРО (настрани)
В туй, честни старче,
си много прав, защото неколцина
присъствуващи тука са по-зли
от дяволи!
АЛОНЗО
Аз още съм замаян!
Тез образи, движения и звуци
говореха — макар и с ням език —
тъй сладко на душата ми!
ПРОСПЕРО (настрани)
Пести си
похвалите за края!
ФРАНЦИСКО
И как странно
се изпариха в миг!
СЕБАСТИАН
Това не пречи,
щом гозбите не са се изпарили.
Кралю, ще ги опитате ли?
АЛОНЗО
Не!
ГОНЗАЛО
Недейте се страхува, ваша светлост!
Кой вярваше, когато бяхме малки,
че съществуват някъде планинци
с висящи до гърдите бичи гуши
или човеци със глави, растящи
направо от гърдите им — неща,
които с доказателства подкрепя
днес всеки пътешественик, заложил
едно за пет136?
АЛОНЗО
Добре, ще ги опитам,
пък ако ще да ям за сетен път!
И тъй и тъй, доброто от живота
е вече зад гърба ми. Братко, княже,
хапнете си и вий!
Светкавици и гръмотевици.
Влиза Ариел във вид на харпия137, той плясва с криле над масата и всички ястия — с помощта на остроумно приспособление — изчезват.
АРИЕЛ
Вий тримата сте грешници, които
по воля на Фортуна, властелинка
на земния ни свят и всичко живо,
неутолимото море избълва
на този остров, непознаващ хора,
защото за живот сред хора вие
не сте пригодни!… Аз ви взех ума,
а с храбростта на лудия, човек
посяга върху себе си!
Алонзо, Себастиан и другите измъкват мечове.
Глупци!
Ний всички — аз и моите подобни —
слуги сме на Съдбата и металът
на тези мечове, които вие
тъй смехотворно махате, по-лесно
ще нарани невидимия вятър
или зарастващата в миг вода,
отколкото да накърни едничко
перце от мойта гръд! И тези с мене
са също като мен неуязвими,
а даже да не бяха, твърде тежки —
опитайте! — за слабите ви китки
са мечовете ви… ще ви припомня
(със таз поръка тук съм), че вий трима
свалихте от миланския престол
добрия Просперо и с дъщеря му
на мъки и опасности в морето
обрекохте го, зли; зарад което
Мощта, която — знае се — забавя,
но не забравя, срещу вас надъха
морята, бреговете, всички твари
да ви не дават мир. На теб, Алонзо,
сина тя грабна и чрез моя глас
на трима ви вещае бавна мъка
(по-страшна от най-злата бърза смърт),
която ще ви следва неотстъпно
до края ви! Единственият способ
да се спасите от гнева й, който
на тоз пустинен остров неизбежно
ще падне над главите ви, е в туй
да се покаете и отдадете
на праведен живот!
136
137