Изчезва с гръм. След това, с нежна музика, влизат отново чудноватите същества и с подигравателни мимики и движения изнасят масата.
ПРОСПЕРО
Във образа на харпия ти беше
отличен, Ариел — изящно тя
погълна гозбите им, а в речта си
ни дума не пропусна. Моите низши
служители, и те, добре и живо
изпълниха, каквото бях им казал.
Вълшебствата ми действат и тез мои
заклети врагове са в пълна власт
на лудостта. Аз мога да направя
каквото искам с тях. Ще ги оставя
във плен на пристъпа им и ще ида
при Фердинанд, когото за удавник
те вече смятат, и при таз, която
и той, и аз обичаме.
Излиза горе.
ГОНЗАЛО
Кралю, във името на всичко свято,
защо стоите с този втренчен поглед?
АЛОНЗО
Чудовищно, чудовищно, Гонзало!
Като че ли вълните, реч добили,
разгласяха греха ми! Ветровете
през зъби сякаш свиреха! Гърмът,
подобно басова тръба на орган,
бучеше с нисък тътен това грозно
за мене име: „Просперо!“ Греха ми
тръбеше той! Да, да, заради мене
лежи сега синът ми в дън морето,
но даже ако трябва да се спусна,
където лот оловен не е стигал,
ще го намеря аз и ще заспя
до него в тинята!
Излиза.
СЕБАСТИАН
Поединично
да идват само, аз ще се разправя
с цял пъкъл дяволи!
АНТОНИО
И аз съм с теб!
Излиза заедно със Себастиан.
ГОНЗАЛО
И тримата изпаднаха в безумство —
ужасният им грях, като отрова,
която действува след дълго време,
започва да им хапе съвестта…
Вий имате по-пъргави нозе —
вървете подир тях, за да ги спрете,
ако — недай си боже — този бяс
ги тласне към беда!
АДРИАН
След мене, моля!
Излизат.
Четвърто действие
Първа сцена
Пред пещерата на Просперо.
Влизат Просперо, Фердинанд и Миранда.
ПРОСПЕРО
Измъчих те, младежо, но за всичко
ще ти плати наградата, защото
подарък дадох ти една третина
от туй, зарад което още жив съм
на тоя свят. Ръката й вземи!
С теглата, на които те подложих,
изпитвах любовта ти и ти твърдо
преодоля проверката. Сега
пред бога потвърждавам този свой
разкошен дар. И ти, о, Фердинанде,
не ми се смей, че хваля я — ще видиш,
че най-голямата похвала куца
зад нейните достойнства.
ФЕРДИНАНД
Ще го вярвам,
дори оракул да го отрече!
ПРОСПЕРО
Тогаз вземи я като мой подарък
и своя придобивка, справедливо
заслужена! Но ако ти развържеш
моминския й пояс, недочакал
докрай да се изпълнят всички свети
венчални церемонии, които
изисква обичаят, благодат
от небесата няма да поръси
съюза ви, а яловата злоба,
раздорът и презрението мрачно
ще украсят семейното ви Ложе
със бурени тъй гнъсни, че ще стане
омразно то за двама ви. Затуй
бъди въздържан, ако ти се иска
да свети Хименеевият факел138
без дим над вас!
ФЕРДИНАНД
Във името на свойта
надежда да живея мирни дни,
сред здрава челяд, до дълбока старост,
в любов като сегашната, кълна се,
че най-примамливите кът и час,
във заговор с най-мощната подбуда
на злия гений в нас, не ще размекнат
честта ми в сласт и няма да погубят
ликуващата радост на деня,
пред който — зная аз — ще ми се струва,
че Фебовият впряг139 е окуцял
или че някой вързал е Нощта
с вериги за земята!
138
139