ги носеше. Не бяха се заели
да увлекат тез двама млади тук
със плътски чарове един към друг
в такава страст, че той да легне с нея,
преди да е дочакал Хименея;
но не успяха и във гняв назад
тя връща се с хлапака си крилат,
решил да стреля само по врабчета —
момченце като земните момчета,
и толкова!…
ЦЕРЕРА
Я чуй! Паунски звук!
Съпругата на Юпитер е тук!
Появява се Юнона.
ЮНОНА
Привет, сестрице щедра! С мен ела ти,
да одарим със дарове богати
таз млада двойка!
Пеят.
ЮНОНА
„С чест, имот, любов щастлива,
с челяд здрава и красива,
с дни на радост — броеница
от янтар на златна жица,
с чист лазур на небосклона
дар дарява ви Юнона!“
ЦЕРЕРА
„С тежки жътви, с пълна къща,
с плод — колата да обръща,
със хамбари запращели,
със овошки, клони свели,
с пролет чак до гроздобера
дар дарява ви Церера!“
ФЕРДИНАНД
Какво тържествено и мелодично
видение! Нима бе то игра
на духове?
ПРОСПЕРО
На духове, които
с вълшебство аз от техните предели
извиках тука, за да ви представят
фантазиите ми.
ФЕРДИНАНД
О, райски остров!
С такъв баща-вълшебник и с такова
вълшебство за съпруга бих живял
до гроба си на него!
Юнона и Церера си шепнат и заръчват нещо на Ирида.
ПРОСПЕРО
Тихо, синко!
Юнона и Церера си шептят.
Ще има още. Всяко слово може
да развали магията.
ИРИДА
Елате от реки и водопади
с венчета от папур, наяди146 млади,
и тук, на тез тревисти брегове,
явете се — Юнона ви зове
небето да красите и земята
в тоз час на чист оброк за обич свята!
Влизат няколко нимфи.
Жътвари, във загар от юлски пек,
вържете снопа и за празник лек,
тъй както сте, със шапките от слама,
тез нимфи завъртете в танц по двама!
Влизат няколко жътвари в селски дрехи. Те танцуват с нимфите изящен танц. Към края му Просперо внезапно става и заговаря.
ПРОСПЕРО
Съвсем забравих гнъсния кроеж
на Калибан и двамата пройдохи
срещу живота ми! Почти дошъл е
мигът, във който трябваше да действат…
Към духовете.
Отлично! Стига толкоз! Да ви няма!
Духовете изчезват с неясен шум.
ФЕРДИНАНД
Какво е туй? Баща ти е обхванат
от странно раздразнение!
МИРАНДА
За пръв път
го виждам тъй ужасно разгневен!
ПРОСПЕРО
Изглеждаш смаян, синко. Успокой се!
Забавата ни свърши! Тези наши
актьори бяха духове и ето,
стопиха се, разтвориха се в рядък,
безплътен въздух; и подобно туй
видение миражно ще изчезнат,
ще се стопят надоблачните кули,
дворците пищни, храмовете горди,
да, целият тоз глобус ще изчезне
и като таз картина мимолетна
след себе си не ще остави нишка
от облаче. Направени сме ние
от сънища и сън отвред обгръща
тоз малък наш живот!… Прощавай, момко,
но нещо ме разстрои! Не обръщай
внимание на таз внезапна слабост!
Това сме ние, старците — с помътен мозък…
Вий влезте си, пък аз ще се разходя,
додето стихне странната възбуда