в главата ми.
ФЕРДИНАНД и МИРАНДА
Желаем ви покой!
Излизат.
ПРОСПЕРО
При мен, по-бърз от мисъл, Ариел!
Влиза Ариел.
АРИЕЛ
Преди да я домислиш, господарю!
Какво желаеш?
ПРОСПЕРО
Трябва да се готвим
да срещнем Калибан.
АРИЕЛ
И аз си рекох,
представяйки Церера, че ще трябва
за туй да ти припомня, но не дръзнах,
предчувствайки гнева ти.
ПРОСПЕРО
Повтори ми:
къде остави тези негодяи?
АРИЕЛ
Те бяха, господарю, тъй загрети
от виното, че въздуха сечеха,
задето бил ги лъхал във лицето,
и ритаха земята, затова, че
целувала петите им; но планът
им беше все в ума! Тогава аз
задумках свойто тъпанче звънливо
и те като жребци неоседлани
взор впериха, наостриха уши
и муцуни навириха нагоре,
да душат сякаш музиката. Тъй,
като телци по майчино мучене,
те припнаха след мен през драки, шипки,
трънаци, гъсталаци и шубраци,
додето си направиха прасците
във драскотини целите. И тъй
оставих ги в жабясалото блато
край пещерата тук, до гуша в тиня
да скачат сред воня, по-силна даже
от тази на краката им!
ПРОСПЕРО
Чудесно!
Невидим остани, мой дух крилат,
и донеси от пещерата тука
купчина пъстри дрипи за примамка
на нашите крадци!
АРИЕЛ
Летя! Летя!
Излиза.
ПРОСПЕРО
Вродено зло, което по природа
не хваща възпитание! Напразно,
на вятъра положих толкоз мъки —
тъй както тялото му с възрастта
по-грозно става, нравът му и той
все повече загнива. Ала скоро
ще зареват и тримата!
Влиза отново Ариел, натоварен с пъстри и лъскави дрехи.
Добре.
Сега ги накачи по таз липа!
Той и Ариел остават, невидими.
Влизат Калибан, Стефано и Тринкуло, цели мокри.
КАЛИБАН
На пръсти, моля! Сляпата къртица
да не дочуе стъпка147! Ний сме вече
до пещерата му!
СТЕФАНО
Чудовище, този твой дух, за когото казваше, че бил безобиден, добре ни разигра!
ТРИНКУЛО
Чудовище, аз цял смърдя на конска пикня и моят нос е безкрайно възмутен от това!
СТЕФАНО
И моят също! Чуваш ли, чудовище?
Внимавай, че ако изпаднеш в немилост пред мене…
ТРИНКУЛО
…ще станеш само на чудовища!
КАЛИБАН
Не се гневи на мене, господарю!
Наградата, която те очаква,
ще заличи във тебе всеки спомен
от тази злополука. Затова
не говори високо! Вред е тихо,
като че ли е нощ.
ТРИНКУЛО
Да, но загубихме бутилките си в блатото…
СТЕФАНО
Това е не само срам и позор, чудовище, но и неизмерима загуба…
ТРИНКУЛО
Която ме прави по-нещастен, отколкото това, че се намокрихме. И туй е все работа на твоя безобиден дух, чудовище!
СТЕФАНО
Аз моята бутилка ще си я извадя, па ако ще и до ушите да се изкалям!
КАЛИБАН
Кралю, по-тихо, моля! Туй е входът
на жилището му. Вмъкни се вътре
и щом извършиш туй добро злодейство,
тоз остров тук ще бъде твой навеки,
а Калибан, дорде е жив, ще лиже
нозете ти!
СТЕФАНО
Дай си ръката! Мислите ми почват да кръвясват.
147