Выбрать главу

20

Лицето ти без никакво белило със женския ти чар ме заплени; сърцето ти, и то е женски мило, без женските кокетни хитрини. Красавец млад от благородна школа, в обноските и сдържан, и открит, ти с погледа си звезден двата пола към себе си влечеш като магнит. Природата създавала е вещо от теб жена със образ съвършен, но сетне присадила ти е нещо, за радост на жените, не на мен.         Щом тъй е, нека стори ни богати —         с наслада тях, а мене с обичта ти!

21

Не съм от тез, които в стих, разпален от нечие изписано лице, към Музите152, за пример идеален, прострели умоляващи ръце, сравняват го със слънцето, с луната, със морски бисер и с априлски цвят, със всяка скъпоценност, нам позната под облия въздушен всеобят… Аз вярно хубостта ти ще опиша, каквато е, от земно потекло, и тя ще се окаже не по-низша — повярвай! — от чиято да било.         За примери звездите друг да сваля         не съм ти продавач, та да те хваля!

22

Додето ти си млад, огледалата, че бил съм стар, не ще ме убедят, но зърна ли на времето браздата по твоя лик, ще знам, че съм на път. Защото на сърцето облекло е лицето, и щом ти си младолик, аз, който съм ти дал сърцето свое, не мога да съм вътрешно старик. Аз също тъй, получил в дар от тебе сърцето ти, в гръдта си го прибрах, така че, както дойка пази бебе, да пазим свойте младости чрез тях!         И знай, че ако мойто в теб посърне,         то твойто няма никой да ти върне.

23

Подобно слаб актьор, от страх във миг забравил текста си, или подобно на мъж гневлив, останал без език от прилива на чувството си злобно, и аз така мълча, смутен и ням, на любовта забравил етикета, усетил под товара й голям, че словото след чувствата ще крета. Затуй да бъдат техен адвокат и ходатай тез мои книжки скромни — по-сигурно от някой по-устат гласът им ням за мен ще ти припомни.         Учи се ти да чуваш в тях с очи         безмълвната ми нежност как звучи!

24

Окото ми художник сякаш стана и тъй изписа твоето лице, че то като във рамка се обхвана във мойто очаровано сърце. И ето те, висиш в ателието на мойта гръд, дълбоко тука в мен, широкият прозорец на което със твоя бистър взор е остъклен. Съдействуват си погледите: моя рисува красотата ти, а ти през своя пускаш слънцето и то я огрява, като жива да трепти.         Но с външности играе си окото —         в сърцето не прониква то, горкото!

25

Тоз, който е за щастие роден, да се гордее с почести и знатство — аз нямам тез неща, ала на мен е дадено по-инакво богатство. Щом князът му го гледа с ведър вид, разцъфва фаворитът като невен, но клюмва този същи фаворит, щом погледът на княза блесне гневен. Героят от сражения безброй разхожда се с осанка горделива, но хукне ли в един-единствен бой, честта от свойта книга го изтрива.         А твърдо любещ и до смърт любим,         аз царствам върху трон непоклатим!

26

Кралю на любовта ми, на когото васал ще съм до сетния си ден, изпращам ти тоз подвиг на перото, свидетел не за дарбата във мен, а за дълга ми, който по размери е тъй голям, че дребният ми дар слова за него трудно ще намери без подсказ мил от своя господар. Дано звезда закрилница най-сетне откликне се на жаркия ми зов и мантия подхождаща наметне над моята опърпана любов.         А дотогаз край теб не ще се мярна         да ти натрапвам свойта обич вярна.
вернуться

152

„… Музите…“ (мит.) — В гръцкия пантеон седемте Музи били богини на отделните изкуства.