„Стареем!“ — огледалото ти казва;
„Лови мига!“ — часовникът шепти;
а джобното бележниче159 запазва
каквото ще запишеш в него ти.
И в бръчките ще виждаш ти отсреща
гробове със раззинати уста;
и черната стрелка ще те подсеща,
че Времето пълзи към Вечността;
а вписваш ли на бялата хартия
каквито мисли ражда ти умът,
след време ще ти връща тя ония,
които инак могат да умрат.
От мен тез три поуки приеми ти
и дни ще те очакват плодовити!
Тъй често ти на дарбата ми плаха
бе муза благосклонна и добра,
че други на това ми завидяха
и също тъй заскърцаха с пера.
Ликът ти, сторил немия да пее,
неукия научил да лети,
издига, който знания владее,
във още по-високи висоти.
Но моя стих недей да подценяваш —
той цял от твоя чар се е родил;
ти чуждите най-много подобряваш
откъм изкусност и изящен стил,
а моят, недодялан, без наука,
на теб дължи си цялата сполука.
Додето само моите слова
те славеха, за теб те бяха скъпи,
но болната ми Муза след това
пред друг певец бе длъжна да отстъпи.
Разбирам, твойте качества безчет
не са за дарби като мойта слаби,
но знай все пак, че твоят нов поет,
каквото ти е дал, от теб го граби.
Приписва ти разсъдък — той е твой;
изящество — окрал ти е лицето;
не може да измисли нищо той,
което да не е от теб отнето.
Така че милостта си ти мери —
той плаща ти със твоите пари.
Страхувам се, за теб когато пиша,
понеже знам, че те възпява друг,
чиято дарба е далеч по-висша
от моя беден стих на самоук.
Но ти море си, а пък то поддържа
различни кораби, затуй и аз
нахалната си лодка ще отвържа,
помамен от високия талаз.
На твойта плитка помощ се надявам,
а оня нека гази твойта глъб —
потъна ли, какво пък представлявам
пред него — галеон160, могъщ и скъп?
Ако успее той, пък аз загина,
нали за туй пак ти ще си причина!
Кого от двама ни часът жесток
ще стигне пръв, съдбата само знае,
но споменът за теб ще е без срок,
а моят няма седмица да трае.
Теб злата смърт не ще те заличи,
а мойто име ще потъне в бездна,
ти гроб ще имаш в хорските очи,
когато аз в земята ще изчезна.
За теб стихът ми лек ще бъде склеп
и след смъртта на всички днеска живи,
четците бъдни пак ще бъдат с теб
и шепнейки словата ми правдиви,
устата, гдето ражда се дъхът,
живота ти с нов дъх ще продължат.
За мойта Муза, знам, не си сгоден ти
и затова приемай и чети
римуваните чужди комплименти,
чието вдъхновение си ти.
Тъй дивен външно, тъй душевно чуден,
не стигат ти похвалите от мен,
та нови да си търсиш си принуден
във модите, менящи се през ден.
Търси ги, ала знай: накрай, отпратил
лъжите на цветистия език,
ще видиш, че правдивият приятел
правдиво е рисувал твоя лик.
За тез, които тен естествен имат,
излишен е и загрозяващ гримът.
Не смятах, че ликът ти се нуждае
от грима на словесния портрет,
и мислех си, че твойта красота е
над силите на бедния поет.
По тез причини си мълчах, защото
си мислех, че понеже жив си ти,
ще проличи как слабо е перото
пред чудото на твоите черти.
За този грях сега от теб си патя,
но горд съм, че не съм ти навредил,
когато мойте ревностни събратя
погребваха те в мъртвия си стил.
О, вярвай: в твоя поглед живост има,
със нашите слова неизразима!
вернуться
„… огледалото… часовникът… джобното бележниче…“ — По всяка вероятност сонетът е придружавал тези предмети, изпратени в дар на адресата.
вернуться
Галеон — Голям платноходен кораб от епохата на Възраждането.