Проклинам теб, задето окова
и мъчиш с мен и моя мил приятел —
не ти ли бе достатъчно това,
че сам във твойта клетка съм препатил?
От мен отнел ме, взорът ти жесток
и него ми открадна безвъзвратно;
теб, себе си и него, вижда Бог,
загубих аз и разпнат съм трикратно.
Сърцето ми, ключарко, заключи,
но неговото в мойто да остава
от твоите мъчители-очи
ще бъде то опазено тогава.
Но няма как — понеже в твой съм плен,
то твой е и плененият от мен!
Признал съм го за твой, щом аз самия
постъпил съм в залог на твоя плам,
и „второто си аз“ за да добия,
за откуп съм готов да ти се дам.
Но ти отказваш, а и той — не иска,
защото ти си хитра, той — пък — мек,
и вместо мен — неподозиращ риска —
подписал е да бъде твой навек.
Сега, лихварко с поглед безпощаден,
ти двама ни държиш в затвор студен
и аз на него станал съм досаден,
макар че твой длъжник е зарад мен…
За пръв път срещам алчност като таз
пусни поне единия от нас!
„Ухажвам, Искам, Любя“ — в мойто УИЛ167,
не чуваш ли, тез три слова ги има,
пък аз единствен мил не съм ти бил
от многото ти Уил-овци, любима.
Но ти за своя Уил ще имаш кът
във своето пристанище безбрежно;
не могат други „Уил“ да те влекат,
а своя Уил да не приемеш нежно.
Морето виж — от край до край вода,
а гълта дъждовете без насита —
и ти не можеш да не кажеш „да“
на своя Уил с молбата му открита.
Ухажва, Иска, Люби той, а ти,
ах, УИЛ-а му веднъж не приюти!
Ако душата те упреква, че
със своя УИЛ си прекалено близка,
кажи й, че страстта ти те влече
и твоето желание го иска.
„Ухажвам, Искам, Любя“ — с тоз девиз
пусни ме във сърцето си горещо! —
Какво е единицата сред низ
от толкоз други? Просто нищо-нещо!
Но чуй зова ми пълен със копнеж,
пусни ме между многото, любима,
и вярвай ми, тогаз ще разбереш,
че втори смисъл името ми взима,
видяла как, надвит и победил,
„Умира И Ликува“ твоят УИЛ!
Любов, дете с превързани очички168,
с очите ми какво направи ти,
та в туй, което грозно е за всички,
да виждат несравними красоти?
Защо, когато спряха те наслуки
във залива, открит за всеки съд,
помогна им с лъжовните си куки
към лудост и сърцето да влекат?
Защо и то, наивно, още счита
за свой имот общинската мера;
защо порочността не вижда, скрита
под маската невинна и добра?
Обърнах гръб на правдата и ето,
таз твар ми взе очите и сърцето!
Аз знам, че тя ме мами, и все пак
във клетвите й вслушвам се, защото
желая да ме смята за новак
във тънките игри на обществото.
Тъй, мислейки, че тя ме чувства млад,
макар да знам, че знае възрастта ми,
аз вярвам уж на нейния похват,
а тя — на мойте старчески измами.
Защо не можем възраст и лъжи
един на друг да си признаем ние?
Но любовта край правдата кръжи,
а старостта годинките си крие.
И лъжем се взаимно тя и аз
и всичко по вода е между нас.
Недей ме принуждава сам с лъжи
да оправдавам твоите измени;
с две думи мигновено ме смажи,
не ме убивай с мъки извратени!
Кажи: „Обичам друг“, а не встрана
да гледаш, покрай теб като минавам!
Защо ти е таз бойна хитрина,
когато и така ти се предавам?
Аз казвам си: понеже носят смърт,
очите й, когато в мен ги впие,
към друга цел тя в порив милосърд
насочва ги, за да не ме убие.
Но ти не ме жали, бий в мене ти!
Предсмъртните ми мъки съкрати!
вернуться
УИЛ — В оригинал сонетът е изграден върху друга игрословица. Съкращението на „Уилям“ означава и страстно желание.
вернуться
„… дете с превързани очички…“ — Става дума за римския бог на любовта Купидон, изобразяван обикновено като момченце, често сляпо, въоръжено с лък и стрели.