— Имаше намерение да се ожени, отиде да си търси жена — обясни Уилсън. — Не можем да разчитаме, че ще се върне скоро.
— Сто бъчви гранясало рибено масло! — изруга Новицки. — Трябва да вземем няколко надеждни и смели носачи.
— А къде са другите индианци, които са придружавали Смуга? — попита Томек.
— Освен Хабоку имаше още четирима, но те също тръгнаха с Хабоку към река Ваупес — обясни Уилсън.
— Жалко, много бих искал да ги имам при себе си — каза Томек.
— Те са приятели на Хабоку. Отидоха с него, защото той възнамерява да се ожени за девойка от друг родов съюз. В такива случаи младоженецът трябва уж да открадне девойката, а нейните братя от рода привидно да я бранят. Това трябва да символизира факта, че никой не иска доброволно да напусне своя род — каза Уилсън.
— И четиримата приятели ще помагат на Хабоку в това открадване „на уж“? — намеси се Новицки.
— Да. Работата се запича — каза Уилсън. — Индианците от племето субео са неоценими помощници при такива експедиции. Те от векове живеят край реките, поради което обичат да пътуват до други племена. Някои говорят дори по няколко езика, а освен това са отлични следотърсачи и не знаят що е страх.
— А как бихте приели предложението да отидем до селището на индианците субео? — попита Никсън. — Привличането на Хабоку и неговите приятеля си заслужава труда!
— Трябва да имате поне няколко верни хора — наблегна Уилсън. — Това е особено важно, тъй като вашата експедиция няма да бъде многобройна.
— Колко време ще ни трябва, за да намерим Хабоку? — попита Томек.
— Индианците субео живеят по бреговете на река Ваупес, близо до мястото, където тя се влива в Рио Негру. По права линия оттук има около триста километра — отговори Уилсън. — Отиването и връщането ще ни отнемат към две седмици.
— Какво мислиш, братле? — обърна се Новицки към Томек. — Вземаме две жени. Трябва да мислим за тяхната безопасност.
— Бих ли могъл да изпратя писмо до жена си и до приятелите в Икитос? — кратко попита Томек. — Трябва да им съобщим защо ще закъснеем.
— Значи, решавате да отидете при племето субео? — обади се Никсън.
— Това като че ли е най-разумният изход — отговори Томек.
— И аз съм на същото мнение — присъедини се Уилсън. — Моля, пригответе писмото, а аз ще се заема с изпращането му до Икитос. Ако господин Никсън няма нищо против, аз ще ви заведа при племето субео. Познавам Хабоку и може би по-лесно ще го уговоря.
— Благодаря, тъкмо исках да ви помоля за това — отговори Никсън. — Във ваше отсъствие аз ще надзиравам работата в лагерите.
— Кога можем да потеглим? — попита капитан Новицки.
— Трябва ми половин ден, за да въведа господин Никсън в състоянието на нашите работи, а следобед — на път! — отговори Уилсън. — Това удобно ли е за вас?
— Разбира се — съгласи се Новицки. — Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Из пътя ще поговорим за това, което се е случило край Укаяли по време на първата експедиция до Варгас — добави Томек.
Веднага след вечерята Томек и Новицки написаха подробно писмо до приятелите си, след което заслужено се оттеглиха да починат.
В зори лагерът на събирачите на каучук се огласи от врява. Томек и Новицки веднага скочиха от постелята и излязоха от бараката. Уилсън и няколко въоръжени капангаши се въртяха сред индианците. Въоръжени с мачети88, серингейрошите приготвяха тенекиените съдове и кратуните, в които се стичаше от дърветата каучуковият сок. Един подир друг те тръгваха из гората да направят утринна обиколка на своите парцели. Другите също не бездействуваха. Жените готвеха ядене за серингейрошите, а после заедно с децата трупаха дървета и орехи от палмите урукури, от дима на които каучуковото мляко се втвърдява.
След като поздрави Томек и Новицки, Уилсън каза:
— Трябва да започваме работа в зори, защото, когато слънцето се изкачи в зенита, каучуковият сок се сгъстява от горещината и задръства нарезите по кората на дърветата.
— Ние станахме рано, защото за първи път сме в лагер на събирачи на каучук — каза Томек. — Интересува ни начинът, по който се експлоатират хевеевите дървета.
— Естествено за каучука се говори много по света, заслужава си да се възползвате от случая — съгласи се Уилсън. — Моля, разгледайте лагера. Експлоатираният от нас терен представлява един вид естествена плантация, Разделили сме я на парцели, прикрепени към отделните серингейроши. Парцелите по необходимост са твърде обширни, защото хевеезите дървета не растат струпани на едно място. Приблизително на осемдесет дървета от различни видове се пада по едно каучуконосно, а всеки серингейрош разработва около сто и петдесет хевееви дървета.
88