— То не е моя работа. Хилядо пъти ти казах: донес 30 гроша, пък си земи и чергата, и веригата, и мъжа… Ако не — хайде, деф ол бурдан4; ако ти е мил мъжът, иди и леж с него в магарешкия рай! Аз й казвам да е правила икономия, тя ми разправя, че кумът, попът и магарето й биле криви! Бе хей, мерет5, пари ако нямаш, ум барем в главата си нямаш ли? Разбери какво ти хортувам.
— О-ох, ох! Смили се, кир Михалаке, какви пари и какъв ум искаш от жена? Който има в кесията, той има и в главата, ами аз? Тежко ми и горко с толкова деца!…
— Ха! За тая хоратà — „бог да прости“. Затова ти казвам аз, че мене ми трябват пари — пари — парииий! Разбра ли? Донес 30 грошовца — пък да пусна мъжецът ти, разбра ли?
— Разбрах… — едвам продума Ченгелка и с края на кърпата си зе да си трие сълзите. А кир Михалаки извади кърпата си из пазвата и изтри потът от прекрасното си лице. „Умори ме май с проклета жена“ — изпъшка той и тръгна след шкембето си.
— Пари да те парят по дроба! Веригата, що ми си зел, дано на шията ти ръжда да я изяде! А с чергата ми носилото да ти покрият! — пропя, или се едно проплака Ченгелка след кир Михалакя, и влезе в къщата си да набере бурен и да нахрани децата си.
— Бабо мари, защо не духнеш туй пусто кандило, ами свети на котката, та драще по рогозката и ме не оставя да заспя?
— Грехота е бре, синко. Как да го духна, като тая нощ ще се вознесе господ?
— Аз пък мислех, че ти ще се вознесеш; гледам те замязала си на вампирин.
— Ех, баба, де тоя господ? Който е праведен, само той се вознася; ами аз — какви добрини съм сторила?
— Изгаси кандилото — ето ти една добрина. Среднощ е вече, господ трябва да се е вознесъл.
— А че зная ли? Ако се е вознесъл, то да го изгася, пък утре запали щà го по-ранко, хайде. — Баба стана да духне кандилото, но тамам да посегне, изведнъж 5–6 пушки изгърмяха наблизо нейде в махалата и тя остана като потрещена. Пушките повториха и вик: „Юря! Юря! Юря!“6 — понесе се по сичката махала. Баба хвана да се кръсти и да бие поклони. — „Бабооо, господ се вознася — чуеш ли?“- „Мълчи бре! Какъв господ? Това се обирници.“ А пушките гърмят и виковете цепят дори небето.
— Прощавайте бееей! Прощавайте, добри хора! Отивам вече — изрева гърлото на кир Михалаки.- „Чуеш ли, бабо, кир Михалаки се вознася; чуеш ли, ангелите го влачат въз баиря?“ — „Млъкни бе, поразийо, какви са тия ангели от тебе, това са хайдути. Отиде добрият човечец!“ — „Моля ви се, братя! Моля ви се като на бога — недейте ме затрива. Пет дечица имам…“ — вика кир Михалаки, но тъй като че ли се дави. „Не съм те карал да раждаш толкова деца“ — отговаря свети Архангел и ножовете без икономия плющат по гърба на кир Михалаки. Вознесение! „Бабооо, вознесе се вече — хайде изгаси кандилото.“ И наистина — баба ми не беше дотолкова диван: позна, че не господ се вознася, а кир Михалаки, и от страх да не зърнат и нея ангелите и да додат да я вознесат, тя духна кандилото и влезе да се моли богу под чергата. И, слава богу, котката престана да дращи по рогозката и аз си заспах.
На другия ден, Вознесение Христово, цял град празнуваме вознесението на кир Михалаки. Едни приказваха, че видели как ангелите метнали на шията му верига и на главата му положили венец — нажежена перостия7; други учеха, че кир Михалаки вече се е посветил и в раят със синовете на бога яде попара; а трети проповядваха, че ангелите вознесли и три торби с пари: а това не е било лъжа, защото и бог, като чорбаджия, без пари и той надали ще може да има ум. Но аз зная само това, че на Вознесение Ченгелка запали на св. Мина свещ за 10 пари, но то затова, че мъжът й не беше вече в хапуса. Кир Михалаки с пари откупи се и от бога. След един цял месец затвор не в магарешкия, а в божия рай кир Михалаки си дойде, но само без пари, без ум и с име, прекръстено от чорбаджи кир Михалаки на Михал.
И тръгна Михал да разказва на раята си за своя чорбаджилък и за своето вознасяние, и децата не бягат вече от него, а изскочи едно отпреде му, па го бодне с пръстче в шкембето и рече: „Какво имаш тук, Михале!“ Михал каже. „Ами кога си ги изял? Когато беше чорбаджия ли?“ А друго отзад плюне на пръстчето си, пък се затече и бъзикне чорбаджията. А дядо Обрешко се смее, смее, смее и дума: „Не стига на магарето крастата, ами и мухите го хапят.“