Краткото мълчание, което изглежда остана незабелязано от двамата мъже, изведнъж бе нарушено. Рестарик заговори с извинителен тон:
— Трябва да ми простите, мосю Поаро. Като че ли ви отегчих с историята на моя живот.
— Няма какво да ви прощавам, мистър Рестарик. Разказахте за живота си, доколкото той засяга живота на дъщеря ви. Много сте притеснен за нея. Но не мисля, че до момента сте ми казали истинската причина. Казахте, че желаете да я откриете.
— Да, желая да я открия.
— Разбирам, че е така, но желаете ли аз да го направя? О, не се чувствайте неудобно. La politesse20 е много необходима в живота, но в момента не е нужна. Чуйте ме, ако искате да намерите дъщеря си, аз, Еркюл Поаро, ви съветвам да отидете в полицията, за да се възползвате от техните възможности. От опит зная, че те могат да бъдат дискретни.
— Няма да отида в полицията, освен ако… е, освен ако напълно се отчая.
— Бихте предпочели да се обърнете към частен детектив?
— Да. Но виждате ли, аз не познавам частни детективи. Не зная кой… на кого мога да се доверя. Не зная кои…
— А какво знаете за мен?
— За вас зная нещичко. Например, че сте заемали отговорен пост в разузнавателните служби по време на войната. Всъщност чичо ми ви препоръча. Този факт говори сам по себе си.
Рестарик не забеляза едва доловимото скептично изражение на Поаро. Онова, което говореше само по себе си, както Поаро добре знаеше, бе пълна илюзия. Рестарик навярно знаеше колко несигурни са паметта и зрението на сър Родерик, но въпреки това повтори версията, която Поаро бе изложил. Бе захапал подхвърлената му стръв. Поаро го остави в плен на илюзията. Случката само потвърди дълбокото му убеждение, че човек не трябва да вярва на нищо, което му казват, без първо да го провери. Една от основните аксиоми, почти през целия му живот, бе Подозирай всеки.
— Уверявам ви — каза Поаро, — че кариерата ми бе изключително успешна. В много отношения бях наистина ненадминат.
Тази реплика поразклати доверието на Рестарик. За един англичанин човек, който възхвалява себе си по подобен начин, предизвиква опасения.
— А вие как смятате, мосю Поаро — попита той. — Вярвате ли, ме можете да намерите дъщеря ми?
— Вероятно не толкова бързо колкото полицията, но бих могъл. Ще я открия.
— И… и ако я намерите…
— Но ако желаете аз да я открия, мистър Рестарик, трябва да ми разкажете всички подробности.
— Но аз ви ги казах. Времето, мястото, където следва да бъде. Мога да ви дам списък на приятелите й…
— Не, не — поклати Поаро енергично глава. — Предлагам да ми кажете истината.
— Намеквате, че не съм ви казал истината?
— Не цялата. Сигурен съм. От какво се боите? Кои са неизвестните факти — тези, които трябва да зная, ако искам да успея. Дъщеря ви мрази мащехата си. То е съвсем явно и в него няма нищо учудващо. Напълно естествена реакция. Трябва да помните, че дълги години тя тайно може би ви е идеализирала. Често се случва при несполучливи бракове, когато чувствата на детето са силно наранени. Да, да, зная какво говоря. Ще кажете, че децата забравят. Вярно е. Дъщеря ви би могла да ви забрави в смисъл, че когато ви види отново, може да не си спомни лицето или гласа ви. Тя си е създала собствена представа за вас. Вие сте заминали. Тя е искала да се върнете. Несъмнено майка й е избягвала да говори за вас и следователно тя още повече си е мислила за вас. Все повече и повече сте придобивали важно значение за нея. И защото не е могла да говори за вас с майка си, тя е реагирала по най-естествения начин за едно дете — обвинила е родителя, който е с нея за липсата на онзи, който си е отишъл. Казвала си е нещо от рода на: „Баща ми ме обичаше. Не харесваше майка“, което е породило идеализирането ви в нейните очи. Нещо като тайна връзка между вас двамата. Онова, което се е случило не е било по вина на баща й. Никога не би го повярвала. О, да, често става така, уверявам ви. Разбирам нещо от психология. Така че, когато тя научава, че се връщате вкъщи и двамата ще се съберете отново, много от спомените, за които от години не се е сещала или ги е отхвърляла, сега изникват с нова сила. Баща й се завръща! Двамата ще бъдат щастливи заедно! Не е подозирала, че ще има мащеха, докато не я е видяла. Тогава я обзема жестока ревност. Съвсем нормална реакция. Ревността й се дължи частично и на факта, че съпругата ви е красива, умна и добре възпитана жена. Тези качества карат младите момичета да се чувстват обидени, защото им липсва самочувствие. Вероятно дъщеря ви е малко недодялана и страда от комплекс за малоценност. Така че, когато вижда интелигентната си и хубава мащеха, тя я намразва. Но с омразата на едно подрастващо момиче, почти дете.