— Със сър Родерик Хорсфийлд — изрече замислено Поаро, наклонил леко главата си, подобно на птичка. Преценяваше как последните събития ще повлияят на основната картина.
От малката стая, в която свещенодействаше мис Лемън, изневиделица се появи мистър Гоуби. Очевидно тя го бе скрила там.
Поаро съблече палтото си. Мис Лемън го занесе на закачалката в коридора. С обичайния си маниер мистър Гоуби заговори на тила на мис Лемън.
— Ще изпия една чаша чай в кухнята с Джордж — каза мистър Гоуби. — Имам време. Ще почакам.
Той любезно се оттегли. Поаро влезе в дневната, където сър Родерик енергично крачеше напред-назад.
— Открих те, приятелю — обяви важно той. — Телефонът е чудесно нещо.
— Помните името ми? Поласкан съм.
— Е, не го помнех точно — каза сър Родерик. — Имената, знаете, никога не са били силната ми страна. Но лица помня отлично — заключи гордо той. — Обадих се в Скотланд Ярд.
— О! — изненада се леко Поаро, въпреки че си даде сметка, че подобно нещо е в стила на сър Родерик.
— Попитаха ме с кого искам да говоря. Казах им да ме свържат с най-главния. Така се постъпва в живота, приятелю. Никога не се обръщай към втория по ранг. Няма смисъл. Върви при най-главния, така казвам аз. Представих им се и им заявих, че искам да говоря с най-главния. И най-накрая се добрах до него. Много вежлив човек. Казах му, че искам адреса на един приятел от Обединените служби за сигурност, който през войната е бил с мен във Франция. Човекът малко се обърка, на аз му казах: „Знаете кого имам предвид“. Споменах, че става дума за французин или белгиец. Нали сте белгиец? Казах му: „Малкото му име е нещо като Ахил, но не е Ахил. Много прилича на Ахил. Дребен човек, а с големи мустаци.“ Той изглежда се сети и ми рече, че сигурно ви има в телефонния указател. Аз му благодарих, но му напомних, че сигурно там няма да сте под името Ахил и че не мога да си спомня фамилията ви. Той ми я даде. Много любезен човек. Наистина много любезен.
— Очарован съм да ви видя — каза Поаро, а през главата му мина мисълта как ли биха му предали телефонния разговор със сър Родерик. За щастие едва ли е бил най-главният, по-скоро някой, който познаваше Поаро и чиято работа е да проявява вежливост към заслужили хора от миналите дни.
— Както и да е — продължи сър Родерик, — ето ме тук.
— Очарован съм. Да ви предложа нещо освежително? Чай, сироп от нар, уиски със сода, sirop de cassis22…
— Боже мой, не — възропта сър Родерик, разтревожен от споменаването на сиропа от касис. — Бих пийнал уиски. Не че ми позволяват, но както знаете, всички лекари са глупаци. Интересуват се само от това да ви забраняват нещата, които обичате.
Поаро позвъни на Джордж и му даде нужните наставления. Уискито и сифонът бяха оставени до лакътя на сър Родерик и Джордж се оттегли.
— А сега, какво мога да направя за вас? — попита Поаро.
— Имам работа за теб, старче.
Поаро си помисли, че времето след последната им среща изглежда бе затвърдило в стареца впечатлението за близка връзка между двамата в миналото. Това бе добре, защото би довело до още по-голямо доверие на племенника на сър Родерик към Поаро.
— Документи — и сър Родерик сниши глас. — Загубих някои документи и трябва да ги открия. Разбирате ли? Ето защо си помислих, че след като очите ми не са така силни, както бяха, а и паметта ми понякога ми изневерява, ще е по-добре да се обърна към някой известен човек. Разбирате ли? Онзи ден ме посетихте точно навреме. Ще ми бъдете полезен, защото трябва да ги открия.
— Звучи много интересно — отбеляза Поаро. — Мога ли да попитам какви са тези документи?
— След като ще ги търсите, май трябва да знаете, нали? Но имайте предвид, че са секретни и поверителни. Строго секретни… или поне някога бяха. А изглежда отново ще станат. Писма. По онова време не бяха особено важни или поне така се считаше, но политическият курс се сменя. Знаете как става. Обръща се обратно. Помните как беше, когато избухна войната. Всичко се обърна наопаки. В едната война бяхме приятели с италианците, а в другата — врагове. Не зная коя от тях беше по-лошата. През първата война японците ни бяха скъпи съюзници, а през втората удариха Пърл Харбър! Човек не знае кога как! Започнахме с руснаците по един начин, а завършихме по точно противоположния. Казвам ви, Поаро, в днешно време няма нищо по-трудно от въпроса за съюзниците. Могат да се сменят за една нощ.