Мистър Гоуби му отговори, че съжалява и стана.
— Има ли още нещо, което бихте искали? — попита на сбогуване той.
— Не е информация.
— Много добре, сър — и той прибра бележника в джоба си. — Ще ме извините, сър, ако ви се сторя нетактичен, но младата дама, която току-що беше тук…
— Да, какво за нея?
— Ами, разбира се то е… не мисля, че има нещо общо, но реших, че мога да ви го кажа, сър…
— Моля. Разбирам, че сте я виждали преди.
— Да. Преди няколко месеца.
— Къде я видяхте?
— В „Кю Гардънс“.
— В „Кю Гардънс“? — изненада се леко Поаро.
— Не следях нея, а онзи с когото тя се срещна.
— И кой беше той?
— Не мислех, че си струва да ви споменавам за това, сър. Беше един от младшите аташета в посолството на Херцеговина24.
— Интересно — повдигна вежди Поаро. — Да, много интересно. „Кю Гардънс“… Приятно място за срещи, много приятно.
— Тогава и аз мислех така.
— Разговаряха ли?
— Не, сър, човек не би казал, че се познават. Младата дама носеше книга. Седна на една пейка. Известно време чете, след което я сложи до себе си. После пристигна моят човек и също седна на пейката. Не си казаха нищо. Младата дама стана и си тръгна. Той поседя малко, после стана и също си тръгна. Но взе със себе си книгата, която младата дама остави. Това е всичко, сър.
— Да, много интересно.
Мистър Гоуби погледна към библиотеката и пожела лека нощ. После излезе.
Поаро въздъхна отчаяно.
— Enfin25, стана твърде много! Твърде много. Имаме си шпионаж и контрашпионаж. А единственото нещо, което търся, е едно простичко убийство. Започвам да подозирам, че това убийство е станало само във въображението на едно дрогирано момиче!
Глава четиринадесета
— Chere мадам! — поклони се Поаро и с викториански маниер поднесе на мисис Оливър един много красив букет.
— Мосю Поаро! Наистина е много мило от ваша страна. И е съвсем във ваш стил. Обикновено цветята ми са така лошо подредени — и тя погледна към една ваза с небрежно сложени хризантеми, после отново към педантично нагласения букет от рози. — Колко мило от ваша страна да ме посетите.
— Идвам, мадам, за да ви поднеса поздравленията си за успешното ви възстановяване.
— Да, предполагам, че вече съм добре. — Мисис Оливър поклати енергично глава. — Макар че получавам главоболие. Много лошо главоболие.
— Спомняте си, мадам, че ви предупредих да не предприемате нищо опасно.
— Да не се навеждам навън, както пише във влаковете, нали? Май точно това направих. Усетих, че някакво зло витае около мен. Уплаших се, но си казах, че ще съм глупачка, ако се плаша. И от какво ли да се плаша? Искам да кажа, че бях в Лондон, точно в центъра на Лондон, където навсякъде има хора. Какво би могло да ми се случи, си мислех. Да не би да съм в някоя дива гора или нещо подобно?
Поаро я погледна замислено. Зачуди се дали наистина неговата стара приятелка е почувствала страх, дали наистина е усетила присъствието на злото, зловещото предчувствие, че нещо или някой й желае злото, или си го е измислила след инцидента? Много добре знаеше колко лесно става. Безброй клиенти му бяха говорили почти същото, като мисис Оливър: „Знаех, че нещо не е наред. Усещах злото. Предчувствах, че ще се случи нещо“, а всъщност изобщо не бяха почувствали подобно нещо. От кой вид хора бе мисис Оливър?
Загледа я преценяващо. Тя смяташе, че има завидна интуиция. Интуициите й се сменяха с невероятна бързина, но тя винаги претендираше само за тази, която се оказваше вярна.
И все пак човек доста често усеща, подобно на животните, напрежението преди гръмотевична буря, изпитва чувството, че има нещо нередно, само дето не знае какво е то.
— Кога ви завладя този страх?
— Когато напуснах главната улица — отговори мисис Оливър. — Дотогава всичко беше нормално и доста вълнуващо… Да, забавлявах се, въпреки че се бях поизнервила, защото вече бях разбрала колко е трудно да се следи човек — тя замълча и се замисли. — Приличаше на игра. После изведнъж престана да бъде игра, защото попаднах в глухи малки улички на доста беден квартал, където разчистваха за нов строеж… О, не зная, не мога да го обясня. Но беше различно. Почти като в сън. Знаете какви са сънищата. Започват по един начин, с тържество или нещо такова, а след това изведнъж се отзовавате в джунгла или някъде другаде… и всичко става зловещо.