— Що за изкривен ум имате! — възкликна мисис Оливър. — Искам да кажа, че всичко, което казахте не може да се случи.
— Така е. Има твърде много предположения. Кое е вярното? Норма напуска дома си и отива в Лондон. Както ми обяснихте, тя е третото момиче, което дели апартамент с други две. Тук отново се появява хипотеза. Другите две момичета са й непознати. Но какво научавам? Клодия Рийс-Холанд е личната секретарка на бащата на Норма. Отново имаме свързващо звено. Чиста случайност ли е? Или се крие нещо друго? Казахте ми, че второто момиче е модел и познава момчето, което вие наричате „Пауна“ и в което Норма е влюбена. Отново свързващо звено. Още свързващи звена. Каква е ролята на Дейвид, Пауна? Влюбен ли е в Норма? Изглежда, че е. Родителите й не го харесват, но това е естествено.
— Странно е, че Клодия Рийс-Холанд е секретарка на Рестарик — отбеляза замислено мисис Оливър. — Бих казала, че проявява изключителни способности във всичко, с което се захване. Вероятно тя е блъснала жената от прозореца на седмия етаж.
Поаро бавно се извърна към нея.
— Какво казахте? — попита той. — Какво казахте?!
— Просто една от наемателките на апартаментите! Дори името й не зная. Паднала е от един прозорец на седмия етаж, или пък се е хвърлила от него и се е убила.
Гласът на Поаро прозвуча високо и сурово.
— Не сте ми казали — обвини я той.
Мисис Оливър се втренчи изненадано в него.
— Не разбирам какво имате предвид?
— Не разбирате ли? Помолих ви да ми кажете, дали сте чули за нечия смърт. Ето какво имам предвид. Смърт. А ми казахте, че няма. Сетихте се само за опита за отравяне. Все пак се оказа, че има. Смърт в… как се казваше този блок?
— „Бороудин Меншънс“.
— Да, да. И кога се е случило?
— Било е самоубийство или нещо такова. Мисля… да, станало е седмица преди да отида там.
— Чудесно! И как научихте?
— Един млекар ми каза.
— Bon Dieu27, един млекар!
— Просто се беше разприказвал — поясни мисис Оливър. — Стори ми се много тъжно. Мисля, че е станало през деня. Много рано сутринта.
— Как се казва жената?
— Нямам представа. Май не ми каза.
— Млада, стара или на средна възраст?
— Ами — замисли се мисис Оливър, — не спомена точната й възраст. Но май каза около петдесет.
— Чудя се дали някое от момичетата е знаело.
— Откъде да зная. Никоя не го спомена.
— А вие не се сетихте да ми го кажете.
— Ама наистина, мосю Поаро, струва ми се, че няма нищо общо. Въпреки че може и да има… Но изглежда никой не си го е помислил.
— Но има връзка. Норма живее в този блок и един ден някой се самоубива (разбирам, че такова е общото становище). Тоест, някой се хвърля от прозореца на седмия етаж или пада от него и се убива. И после? Няколко дни по-късно, след като ви е чула да говорите за мен на едно парти, Норма идва да ме посети и ми съобщава, че може би е извършила убийство. Не виждате ли? Една смърт и няколко дни по-късно се появява човек, който смята, че е извършил убийство. Да, сигурно това е убийството.
На мисис Оливър й се искаше да каже „глупости“. Не посмя, но си го помисли.
— Ето го липсващият елемент, който не знаех. Той трябва да свърже всичко останало! Да, да. Все още не зная как, но така трябва да е. Трябва да помисля. Непременно трябва да помисля. Трябва да се прибера вкъщи и да мисля, докато малките парченца постепенно си дойдат на място… защото последното, което научих ще ги свърже. Да. Най-сетне. Най-сетне ще открия. — Той се надигна: — Adieu28, chere мадам — и забърза към вратата.
Мисис Оливър се поуспокои.
— Глупости — измърмори тя в празната стая. — Абсолютни глупости. Чудя се дали четири аспирина са твърде много.
Глава петнадесета
До лакътя на Еркюл Поаро стоеше чаша билков чай, приготвен от Джордж. Поаро отпиваше и мислеше. Мислеше по начин малко странен за него. Използваше техниката на човек, който подбира мислите си сякаш подрежда парченца от мозайка. След време те щяха да се наредят и да образуват ясна картина. В момента важен бе подборът, разделянето. Отци от билковия чай, остави чашата, положи ръце върху дръжките на стола си и в главата му започнаха да изникват едно по едно парченцата от мозайката. Щом го разпознаеше, намираше му мястото. Парченца небе, парченца зелен бряг, може би онези раирани парченца са от тигър…